ВЪЗРАЖЕНИЕ НА САС „ПОДКРЕПА“ ДО ДП „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“

ДО

Г-Н ЛЮБОМИР ПЕТРОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

ДП „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР”

СОФИЯ

ВЪЗРАЖЕНИЕ

от

СИНДИКАТ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

„ПОДКРЕПА“

ОТНОСНО: изискване за представяне на попълнени и подписани от работниците и служителите документи с декларативен характер

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕТРОВ,

Според информация, предоставена от наши синдикални членове, работници и служители на ДП „Български спортен тотализатор“, на същите са връчени 3 вида документи, които те, според дадено указание, следва да попълнят, подпишат и предадат на своите ръководители до 02.03.2021 г. Документите са с различно декларативно съдържание. След запознаване с информацията, Синдикат на административните служители „Подкрепа“, като синдикална организация на работниците и служителите, призвана да защитава техните права и интереси, препоръча на своите членове да се въздържат от подписване и предаване на декларациите. Мотивите за това наше указание са следните:

1. По отношение на Декларацията, с която изисквате предотавяне на данни за наличието или липсата на обстоятелства, при които е приложима предварителната закрила при уволнение по чл.333 от Кодекса на труда.

Предварителната закрила по чл.333 се прилага в случаите на прекратяване на трудовите правоотношения. В изброените в разпоредбата на чл. 333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие от съответния орган. Отправянето на питане (искане) от работодателя до работниците и служителите относно наличието на предпоставките, при които те се ползват от закрила, е стандартна и нормална практика, която има за цел работодателя да изпълни задължението си да узнае за наличието на съответните факти и обстоятелства, като положи необходимите усилия за това. Събирането на такава информация предполага стартирала или стартираща процедура по прекратяване на трудовите правоотношения. Тъй като в общия случай, закрилата е относима най-често към прекратителни основания, визирани в чл.328 от Кодекса на труда, приема се, че ако съществуват предпоставки за нейното наличие, закрилата следва да бъде преодоляна към момента на връчване на предизвестие за прекратяване на договора, а когато това е неприложимо, към момента на прекратяването. Трайната съдебна практика указва, че работодателят следва да събере информацията за наличието или липсата на съответните обстоятелства непосредствено преди предприемането на фактически и правни действия в рамките на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение. Предварителното събиране на информация в един отдалечен от прекратяването момент, прави това събиране ненужно и самоцелно, защото то не би освободило работодателя от задължението отново да събере същата информация непосредствено преди извършването на съответните действия по прекратяване. Това правило има и своето житейско обяснение, защото съответните обстотятелства, при които се ползва закрила е възможно своевременно да са възникнали, респ. отпаднали и работодателя би могъл да узнае за това, само ако положи съответните усилия, което с оглед законосъобразността на уволнението, е негово задължение.

От всичко посочено дотук, факта, че се изисква попълване и предоставяне на декларация във връзка с предварителната закрила по чл.333 от КТ, предполага че ръководството на ДП „БСТ“ планира да стартира или вече е стартирало извършване на промени в заетостта и то в изключително краткосрочен план, за което синдикалните организации на работниците и служителите не са уведомени. В този смисъл, с настоящото, на основание и в срока по чл.9 от действащия между нас Колективен трудов договор, заявяваме желанието си да получим достоверна и разбираема информация за планираните от Вас промени, които биха се отразили върху организацията на работа и заетостта, вкл. като посочите длъжностите и броя на лицата, по отношение на които са планирани промени в заетостта, както и съответните мотиви за тези Ваши действия.

Синдикат на административните служители „Подкрепа“ не отрича правото на работодателя да изисква и събира информация във връзка с прилагането на закрилата по чл.333 от Кодекса на труда, но ще прикани своите членове да решат дали да отложат предоставянето на такава, до получаване на Вашия отговор по отправеното по-горе искане на информация на основание чл.9 от КТД.

2. По отношение на изготвения и предоставен от ръководството на ДП „БСТ“ текст на Декларация за неразкриване на конфиденциална информация и лоялност към ДП „БСТ“:

САС „Подкрепа“ приканва ръководството на ДП „БСТ“ внимателно да анализира предложените текстове и приложимостта на подобна декларация като цяло, поради следното:

• В т.2 от декларацията се използва словосъчетанието „по смисъла на това споразумение“, което явно е некоригиран текст, копиран от друг документ със сходно съдържание и е неотносим към документ, който по съдържанието и заглавието си не е споразумение между две или повече лица, а декларация съдържаща едностранното волеизявление на деклариращия.
• Пак в т.2 се прави опит за пространно дефиниране на понятието „поверителна информация“ като от формулираните текстове се прави извод, че данни за персонала и данни за заплати също се квалифицират като „поверителна информация“, като текта не позволява да се направи разлика между лични по естеството си данни и други данни за персонала или заплатите.
• По отношение на информацията от този характер в т.3 се формулира изрично волеизявление за поемане на определено задължение, като текста е и болтиран, с което вероятно следва да се изостри вниманието и да се акцентира върху неговата важност и по-голяма значимост в сравнение с останалите текстове в декларацията. Задължението, което следва да поемат работниците и служителите е да не оповестяват пред други служители и/или трети лица размера и условията на възнаграждението и/или други обезщетения, които получава съответния служител, както и други служители.
• Нито в текста на т.2, нито в текста на т.3 се посочват възможните изключения свързани с изпълнението на това задължение. Предложения от ръководтвото на ДП „БСТ“ текст, формулиран по този начин създава впечатлението и нагласата у деклариращия, че няма право да посочва и коментира подобни данни в какъвто и да е случай, включително когато това негово действие е позволено от закона и е свързано със защита на неговите субективни права и интереси. Контролните органи, например, в лицето на инспекция по труда, също са трети лица по отношение на трудовото правоотношение, но работникът или служителят безспторно има право да сезира тези трети лица, включително по проблеми свързани с възнагражденията, обезщетенията и условията за тяхното начисляване и изплащане. Следва да се акцентира и върху факта, че синдикалните организации, по смисъла на изричната разпоредба на чл.406, ал.2 от Кодекса на труда, имат право:
• да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите;
• да изискват от работодателя обяснения и представяне на необходимите им сведения и документи;
• да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси по спазване на трудовото законодателство.

При прякото осведомяване по въпроси по спазване на трудовото законодателство, синдикатите, както и при изискването на обяснения и представяне на документи от работодателя, синдикатите имат право да се запознаят и с информация за условията за формиране и размера на възнагражденията, без персонифициране на информацията и при спазване на изискванията на нормативната уредба за защита на личните данни.

• Горните коментари и аргументи могат да бъдат отнесени и към текста на т.6 (първата по ред, защото в декларацията са налични два текста номерирани като т.6), в който не са посочени изключения от задължението да не се изнася информация по въпроси свързани с изпълнението на трудовото правоотношение;
• Коментара по отношение на правото на представителите на синдикалните организации „да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите“ следва да се има предвид и при формулирането на т.6 (втора по ред), доколкото според нея не може да се дава достъп до работното място, когато този достъп има за цел предоставяне на информация във връзка с изпълнението на трудовото правоотношение;
• Точка 8 изцяло трябва да бъде заличена като незаконосъобразна и недействителна.

Правото на труд е фундаментално човешко право, припознато като такова в множество международни и европейски актове, а в националното ни законодателство е изрично конституционно закрепено в чл.48, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, според които текстове всеки гражданин има право на труд и право свободно да избира своята професия и място на работа. В допълнение към това, следва да се посочи, че отказът от трудови права противоречи на правилото, визирано в чл.8, ал.4, изр.2-ро от Кодекса на труда, поради което клаузата, с която изисквате Вашите служители да декларират, че след евентуално прекратяване на правоотношенията си с БСТ, в продължение на една година няма да полагат труд за работодател с конкурентна на БСТ дейност, противоречи на закона и е недействителна по смисъла на чл.74, ал.1 от Кодекса на труда.

Тези изводи могат да бъдат открити и потвърдени от трайната и неизменна практика на Комисията за защита на конкуренцията, Върховния административен съд и Върховния касационен съд. В свое Решение № 740 от 11.11.2010 г. IV г.о. по г.д.№ 322/2010 г. Върховният касационен съд посочва, че:

„уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна на служители за определен срок след прекратяване на трудовия им договор, на първо място е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по-специално нормата на чл. 48, ал. 3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. При това работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещето престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Същата, макар и да не е свързана със съдържание на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл.8, ал.4 КТ”.

В този смисъл е и Решение № 417 от 25.05.2010 г. III г.о. на ВКС по г.д № 1228/2009 г., в което освен това се коментира и недействителността на клауза, с която се предвижда санкция, в случай, че работникът не спази поето от него задължение да не встъпва в трудови или граждански правоотношения с конкурентна фирма. В цитираното решение четем, че санкционна клауза, „която поставя трудово-правната връзка в зависимост, или добавя към нея допълнителни уговорки с гражданско-правен характер, чиито предмет е поведение и действия на работника след евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение, подлежи на установяване като недействителна при условията на чл. 74 ал.4 от КТ, макар да не е свързана със съдържанието на самия трудовия договор ,неговия предмет или изпълнение за срока на действието му. Клауза , по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя , същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна поради противоречие със закона. Правото по чл. 48 ал. 3 от Конституция на РБ, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа , не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа, предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8 ал.4 от КТ, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип”.

• Точка 9 се явява незаконосъобразна, тъй като съдържа санкция за неспазване на недействителната клауза по т.8;
• На преглед подлежат и всички текстове, които предвиждат носене на дисциплинарна, имуществена и/или наказателна отговорност за неспазване на поети с декларацията задължения.

Предвид всичко посочено, САС „Подкрепа“ ще даде указание на своите членове по никакъв начин да не подписват и предават предложената им Декларация за неразкриване на конфиденциална информация и лоялност към ДП „Български спортен тотализатор“. Обръщаме Ви внимание, че в рамките на трудовото си правоотношение работниците и служителите не могат да бъдат задължени по какъвто и да е начин да подпишат документ с подобно съдържание, като отказът им не може да бъде санкциониран. Работодателят разполага с достатъчно по вид и брой механизми и процедури, чрез които едностранно, но при спазване на закона, да наложи спазването на определени правила за работа и за опазване на своето имущество и поверителна информация, както и да наложи, спазвайки установения в закона ред, дисциплинарна или имуществена санкция при наличие на предпоставките за това.

3. Относно Декларация за информирано съгласие, свързана с намерението на ръководството на ДП „БСТ“ да осъществява видеонаблюдение в помещенията предназначени за работни дейности.

Без да се разпростираме в детайлно разясняване на същността на видеозаписите като вид лични данни, а видеонаблюдението като способ за тяхното обработване и без да правим задълбочен коментар на нормативната уредба в тази връзка, Ви обръщаме внимание на изчерпателното и ясно формулирано разяснение относно видеонаблюдението, публикувано на официалната интернет страница на Комисията за защита на личните данни. В него ясно се посочва кой може да извършва видеонаблюдение, а именно:

• Търговци или юридически лица, както и техни звена за самоохрана, които са лицензирани за извършването на частна охранителна дейност;
• Държавни институции, на които се налага да извършват видеонаблюдение за изпълнение на своите функции;
• Във всички останали случаи видеонаблюдение може да бъде извършвано само при наличие на нормативно основание или при Ваше изрично съгласие.

По повод правото на работодателя да извършва видеонаблюдение на работното място на работниците и служителите, КЗЛД отговаря недвусмислено, че:

Когато целта на видеонаблюдението е контрол на работния процес и спазване на работното време, администраторът може да извършва видеозапис чрез средства за наблюдение на своите работници/служители само при наличие на нормативно основание за това или при дадено изрично съгласие от лицата – обект на видеонаблюдението (например чрез клауза в трудовия договор).

Тъй като от представения текст на декларация за информирано съгласие, може да се направи извод, че обект на видеонаблюдение ще са самите работници и помещението, в което те полагат труд, а не търговската зала и посещаващите я участници в игрите на БСТ, то за целта е необходимо посочването на изрично нормативно основание за извършване на видеонаблюдение или дадено изрично съгласие.

Ръководството на ДП „БСТ“ не е представило годно нормативно основание, което да му позволява като администратор да събира и обработва лични данни чрез технически средства за видеоконтрол. От друга страна, поради аргументи, които са коментирани с ръководството на ДП „БСТ“ и свързани най-вече с липсата на осигурени подходящи битови и хигиенни условия за касиер-приемчиците в работните им помещения, възникват основателни притеснения, че при видеонаблюдение може да се достигне до редица ситуации, при които се накърнява личното и човешко достойнство на работещите.

Поради посоченото, САС „Подкрепа“ ще прикани своите членове да не подписват предложената Декларация за информирано съгласие, т.е. да не дават изрично съгласие да бъдет обект на видеонаблюдение на работното си място. В случай, че работоадтелят предпиреме действия по видеонаблюдение без да е получил изрично съгласие за това, ще предложим на членовете си да упражнят правото си на възражение срещу обработката на лични данни, ако администраторът не докаже наличието на правно основание в конкретния случай. Съзнавайки, че видеонаблюдението осигурява безопасност на служителите, сме готови да обсъдим възможността да съдействаме на работодателя и да насърчим даването на изрично и информирано съгласие, но само след реализиране на конкретни и резултатни действия по осигуряване на необходимите хигиенно-битови условия за касиер-приемчиците.

01.03.2021 г.

София

С уважение,

КРЕМЕНА АТАНАСОВА

Заместник-председател

САС „ПОДКРЕПА“

Пълния документ може да видите ОТТУК.