СТАНОВИЩЕ НА САС „ПОДКРЕПА“ ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ПМС, С КОЕТО СЕ ИЗМЕНЯ НАРЕДБАТА ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

ДО

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

СОФИЯ

ДО

Г-Н КРАСИМИР БОЖАНОВ

ДИРЕКТОР

ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“

АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

СОФИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЖАНОВ,

На 28 януари 2021 г. в Портала за обществени консултации е открита процедура по обществено обсъждане на Проект на Постановление на Министерски съвет, с което да се реализират промени в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА). САС „Подкрепа“ изразява удовлетворение от демонстрираната в определени случаи през последните месеци чуваемост по отношение на констатирани от синдиката проблеми, както и спрямо предложения, които отправяме за тяхното решаване. Тази, иначе рядко регистрирана политика, най-после изпълва със съдържание често използвани термини като „социален диалог“ и „социално партньорство“. Очакваме тази тенденция не само да се затвърди и запази, но и да се развие до ниво на реално и адекватно сътрудничество по всички значими за служителите въпроси.

Нееднократно сме имали възможността да коментираме в свои становища неефективната и несправедлива „реформа“ в административния сектор, стартирала през 2012 г.Редът и условията за определяне и изменение на заплатите на заетите в държавната администрация са регламентирани с Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА), приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. Установените с тази наредба процедури бяха промотирани през 2012 г. като метод за оценяване и заплащане на труда на служителите според знанията, уменията и качеството на работа, т.е. като способ за „заплащане според изпълнението“. САС „Подкрепа“ убедено и отговорно твърди, че през изминалите години, въведеният модел категорично не постига така формулираната цел.

Въвеждането на нов ред за определяне на заплатите бе съпроводено с премахване на допълнителните възнаграждения за професионален опит, като същото бе инкорпорирано в основните заплати. Това преструктуриране на заплатите бе аргументирано с премахване на различия в заплащането на един и същ труд, само въз основа на придобитите стаж и опит. Към днешна дата дисбалансите в заплащането за еднакъв труд, както между различните администрации, така и в рамките на една и съща администрация са обичайно явление и са абсурдни по размер.

Поставени бяха ред условия и множество нормативни ограничения по отношение на реда за изменение на заплатите. Увеличението на възнагражденията бе строго лимитирано и поставено в зависимост от годишното оценяване. Прилагането на нормативно установените процедури, особено що се отнася до обвързването на увеличението на заплатите с оценяването на служителите се наложи и доказа като механизъм, в който основните фактори са преобладаващо субективни. Напълно разбираемо и оправдано е убеждението на служителите, че се оценяват въз основа на лични симпатии, политическа целесъобразност и лоялност, както и други критерии, които нямат обективен характер и по никакъв начин реално не отчитат знанията, уменията, обема и качеството на работа.

Размерите на основните възнаграждения бяха поставени в зависимост от мястото на длъжността в съответна административна структура и съответната принадлежност към определено ниво и степен в Класификатора на длъжностите в администрацията. Ефектът от тази зависимост се изразява в огромни и необосновани по размера си различия между заплатите в различните администрации, които в годините се задълбочават без обективни и мотивирани причини, а въз основа на зададените бюджетни параметри за финансово обезпечаване дейността на съответните администрации, което създава впечатление за хаотични действия „на парче“ без ясно формулирани принципи.

Във връзка с всичко изложено, считаме че честите промени „на парче” само доказват потребността от създаване на работна група с участието на заинтересованите представители на организациите, осъществяващи тристранното сътрудничество по въпросите отнасящи се до трудовите и служебни правоотношения, осигурителните отношения и жизнения стандарт,която група да изготви подробен анализ на НЗСДА,НУРОИСДА и ЗДСл., на базата на който да бъдат обсъдени възможностите за коригиране до максималната възможна степен насъответните нормативни документи, или заменянето на тази уредба изцяло или частично с по-ефективна такава, включително изготвяне на обосновани предложения за изменение и/или допълнение на нормативни текстове, които предложения да се представят на вниманието на законодателната власт чрез Министерски съвет.

По конкретните предложения за промени в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация Синдикат на административните служители „ПОДКРЕПА“ направи обсъждане със своите структурии представя на Вашето внимание следното

СТАНОВИЩЕ:

1. По отношение на редакцията на предложените текстове и използваната юридическа техника, предлагаме:

• Да се направи преценка, дали акта да е озаглавен „Постановление за изменение и допълнение на актове на МС” или да се именува „Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация”, доколкото в него са предвидени изменения само в един акт.
• Ако акта остане „Постановление за изменение и допълнение на актове на МС”, предлагаме да се промени текста на §1 за да се постигне систематично съответсвие със заглавието на акта в частта „за изменение и допълнение на нормативни актове на МС” от една страна, и от друга за да се постигне граматически и логически вярна конструкция на разпоредбата. В тази връзка предлагаме, в §1, в началото на изречението да се добави предлога „В”, а в края на изречението да се добави словосъчетанието „се правят следните изменения и допълнения”, като текста придобие следната редакция:

§1. В Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление на Министерския съвет № 129 от 2012 г. (обн. ДВ. бр. 49, изм. и доп. ДВ. бр. 80 от 2012 г., изм. ДВ. бр. 103 от 2012 г., изм. ДВ. бр. 5 от 2013 г., изм. и доп. ДВ. 27 от 2013 г., изм. ДВ. бр. 5 и 50 от 2014 г., изм. ДВ. бр. 9 от 2015 г., изм. ДВ. бр. 1 от 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 32 от 2016 г., доп. ДВ. бр. 36 от 2016 г., изм. ДВ. бр. 68 от 2016 г., доп. ДВ. бр. 76 от 2016 г., изм. ДВ. бр. 103 от 2016 г., изм. ДВ. бр. 11, 44, 58 и 102 от 2017 г., изм. ДВ. бр. 107 от 2018 г., изм. ДВ. бр. 1 от 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр.5 и бр.93 от 2019 г., изм. ДВ. бр. 101 от 2019 г., изм. ДВ. бр. 9 от 2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 18 от 2020 г., изм. ДВ. бр. 66 от 2020 г., доп. ДВ. бр. 78 от 2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 93 от 2020 г., изм. ДВ. бр. 103 от 2020 г.)се правят следните изменения и допълнения:

• В §1, текстът, предвиждащ приемане на нов §3б в Преходните и заключителни разпоредби на НЗСДА, следва да се номерира правилно като т.3, вместо т.2
• В заключителните разпоредби на проекта на Постановлението, предложените §3 и §4, следва да се номерират правилно, съответно като §2 и §3.

2. По отношение на предложенията за промени в НЗСДА, визирани в т.1 и т.2 на§ 1от проекта за ПМС, касаещи промяна на матрицата за заплатите на служителите в държавната администрация, чрез която се цели увеличаване на минималните размери на основните месечни заплати по нива и степени, както и разширяване на диапазоните по степен на основна заплата в по-ниските нива на заплащане, считаме, че това е стъпка в правилната посока за преодоляване на деформацията на матричната скала на заплатите. Подкрепяме извода, че това изменение, от друга страна, ще постигне и по-висок минимален размер на основна месечна заплата на по-високите нива и степени. В тази връзка САС „Подкрепа“ изразява положителното си становище, като приема и подкрепя така предложените нормативни промени и счита, че по този начин ще бъдат спазени два от основополагащите принципи на заплащането – отчитане нивото на заеманата длъжност и определянето на степен на заплатата, съобразно притежаваната от служителя квалификация.
   

3. По отношение на предложението за създаване на нов §3б в Преходните и заключителни разпоредби на НЗСДА, а именно:

„§ 3б. В случаите на еднократно определяне въз основа на нормативен акт на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служители, които не постъпват за първи път в съответната административна структура, при достигане на максималния размер в съответната степен заплатата на служителя преминава в следващата по-висока степен на същото ниво на основната месечна заплата.“

Тук ще си позволим да припомним, че САС „Подкрепа“ в свое писмо до Дирекция „Модернизация на администрацията“ с изх. № 01-116 от 21.10.2020 год. коментира обстоятелствено прилагането на §За от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приет с Постановление 240 от 31.08.2020 г. на МС и обърна внимание, че в определени хипотези, така приета и приложена, разпоредбата на §За от наредбата до голяма степен обезмисли резултатите от годишните оценки на изпълнението на длъжността, както и натрупания професионален опит и бе в пълно противоречие с основните цели, посочени във формуляра за частична предварителна оценка на въздействието на приетото постановление, като се стигна до парадокс, че лица, които въз основа на по-високи годишни оценки на изпълнението на длъжността през годините, са се доближили до максималния праг на определената им степен на индивидуална месечна заплата, в конкретния случай бяха ощетени с по-малко от определеното от ръководителя на администрацията еднократно процентно увеличение. Нещо повече, по постъпили данни в САС „Подкрепа“, в част от администрациите, попаднали в обхвата на ПМС 240 от 31.08.2020 год., в които бе реализирано определяне на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на работниците и служителите в пълен размер, а именно 30%, за част от работещите увеличението на заплатите достигна едва 2-3 %. Това ярко несъответствие и различно третиране на служителите, се дължеше именно на съществения пропуск и неуреденост на случаите,при които е налице достигане на максималния размер в съответната степен, без възможност заплатата на служителя да преминава в следващата по-висока степен на същото ниво на основната месечна заплата.

Във връзка с гореизложеното, сме твърдо убедени, че предвиждането на подобен текст в НЗСДА е необходимо, както и че включването на новия §3б в Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация ще запълни така констатирания съществен пропуск в нея като гарантира, че в бъдеще няма да бъде допуснато несправедливо ощетяване на служители при еднократно определяне на нов размер на индивидуалните месечни заплати въз основа на нормативен акт.

Не сме удовлетворени, обаче, и категорично възразяваме срещу липсата на уредба, осигуряваща обратно действие на предложената разпоредба. Така по никакъв начин не се решава справедливо казуса с неравностойното положение, в което бяха поставени част от служителите в администрациите, визирани в Постановление 240/31.08.2020г.  и считаме, че в проекта би следвало да се предвиди механизъм за корекция на допуснатия пропуск и прилагане на принципа на равнопоставеността спрямо ощетените служители. Поради тази причина, с настоящото, изразявайки категоричното мнение на членовете на САС „Подкрепа”, предлагаме предложения текст на §3б да бъде изменен, чрез обособяването му в алинея 1 и допълнен чрез създаване на нова алинея 2, като придобие следната редакция:

„§ 3б. (1) В случаите на еднократно определяне въз основа на нормативен акт на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служители, които не постъпват за първи път в съответната административна структура, при достигане на максималния размер в съответната степен заплатата на служителя преминава в следващата по-висока степен на същото ниво на основната месечна заплата.

(2) В едномесечен срок от влизане в сила на ал.1, ръководителите на съответните администрации, включени в обхвата на ПМС № 240 от 31 август 2020 г. за увеличаването на разходите за персонал на администрации, натоварени с дейности по овладяване на последствията от Covid-19, да определят еднократно нов размер на индивидуалните месечни заплати в следваща по-висока степен на същото ниво на основната заплата за служителите, на които, поради достигане на прага за съответната степен на индивидуалната месечна заплата съгласно  Приложение № 1 към чл.3, ал. 2 от НЗСДА, в изпълнение на постановлението е определен размер на възнаграждение, по-нисък от средното процентно увеличение на заплатите в конкретната администрация.“

Разбира се, възможен е и алтернативен вариант, при който предложеният от нас текст да бъде систематично разположен не като ал.2 към §3б, а да се приеме като самостоятелен параграф в преходните и заключителните разпоредби на обсъжданото Постановление за изменение и допълнение на актове на МС.

4. По отношение на текстовете в Преходните и заключителните разпоредби на проекта на ПМС:

Предвидена е възможност за еднократно определяне на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на отделни служители, в рамките на разходите за персонал по бюджета на съответната административна структура за 2021 г., когато индивидуалната основна месечна заплата на служителя е по-ниска с повече от 5 на сто от средния размер, на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на същата длъжност в съответното административно звено или в административната структура, определен към 31 декември 2020 г.

Това е правило, аналогично на дадената през 2019 г. възможност за еднократна корекция на акумулиран дисбаланс в заплатите на служителите в рамките на една и съща администрация, която възможност бе визирана в §17 от Преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 6 от 14 януари 2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.

Предложената нова разпоредба си поставя същата цел, но ограничава действието си само до определени изрично и конкретно изброени административни структури. САС „Подкрепа” напълно споделя създаването на допълнителни нормативни предпоставки за минимизиране на диспропорциите при заплащането на служители на една и съща длъжност, в една и съща администрация. Считаме, обаче, че това е проблем, който е напълно относим към всяка една администрация, а не само към визираните в предложения текст ПМС. Ежедневно се сблъскваме с доказателства, че в много администрации, предоставената през 2019 г. възможност не е използвана от ръководителите или е приложена частично, поради което констатираните диспропорции се задълбочават с всяка изминала година. Считаме, че проверката за съществуващи дисбаланси в индивидуалните основни месечни заплати, и възможността за тяхното коригиране, би следвало да обхваща всички структури на държавната администрация, а не да бъде сведена само до изрично упоменатите.

Нещо повече, както сме коментирали и през 2019 година, текстовете, чрез които тогава бяха създадени възможности за компенсиране на негативния ефект от съществуващата регламентация, следваше да нямат характер на инцидентно решение като не бъдат ограничени по отношение на действието си във времето, а да се уредят като трайни правила, осъществими ежегодно след проверка за наличие на предпоставките за тяхното прилагане.

Не считаме за удачно и използването на глагола „могат“ в предложения текст. Тази диспозитивност е причината, поради която поради различни причини, нерядко от субективен характер, независимо от наличните предпоставки, констатираните драстични различия във възнаграждението не се реализират въобще от дадени ръководители или, ако се реализират, то много често приложението им е адресирано само към определени служители. Използването на думата „могат“ предполага възможност, допустимост или вероятност, при която действието е обусловено от индивидуалната преценка на ръководителите и не е гарантирано спазването на нормата за равнопоставеност, безпристрастност и липса на избирателност. Именно отсъствието на императивност бе основна причина за бездействието в определени случаи при прилагане на §17 от Преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 6 от 14 януари 2019 г. Считаме, че нормативния акт трябва да задължава ръководителите на администрациите да приложат предвижданите компесаторни механизми, към всеки случай, в който са налични обективно съществуващите и нормативно предвидени условия за това. Органите по назначаване разполагат с достатъчна оперативна самостоятелност и гъвкавост при прилагането на този механизъм, доколкото допустимото увеличение на индивидуалните заплати е относително определено по размер, единствено чрез поставяне на горна граница.

Извършването на проверка за съществуващи дисбаланси би следвало да е точно регламентирано като задължение, при ясно посочване на реда, по който ще се реализира. Проверката за съществуващи дисбаланси би следвало да се прави от звената по „Човешки ресурси“ в съответните администрации, тъй като те разполагат с пълния обем информация относно заплатите на служителите в конкретните дирекции и отдели. При условие, че текстът остане непроменен, на практика няма да функционира или ще бъде прилаган избирателно спрямо служителите.

Предвид посоченото дотук, предлагаме обсъждания текст да се прецизира и да придобие следната редакция:

„§2. (1) В едномесечен срок от влизане в сила постановлението, ръководителите на административни структури определят еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на отделни служители, в рамките на разходите за персонал по бюджета на съответната административна структура за съответната година, когато индивидуалната основна месечна заплата на служителя е по-ниска с повече от 5 на сто от средния размер, на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на същата длъжност в съответното административно звено или в административната структура, определен към 31 декември на предходната година.

(2) Новият размер на индивидуалната основна месечна заплата се определя до средния размер на заплатата за длъжността съгласно ал. 1 и не може да надвишава с повече от 25 на сто предишния размер на индивидуалната основна месечна заплата на служителя.

(3) При определянето на размера на заплатата в случаите по ал. 1 се отчитат кариерното развитие и годишните оценки на изпълнението от длъжността на съответните служители за последните три години, ако има поставени такива.“

23.02.2021 год.

Гр. София

С уважение,

Кремена АТАНАСОВА

Заместник-председател

САС „ПОДКРЕПА”

Документът може да бъде изтеглен ОТТУК.