СОЦИАЛНИЯТ ДИАЛОГ В АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА СЕ ПРЕВЪРНА В НЕВЪЗМОЖНА МИСИЯ
ДО
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
СОФИЯ
ДО
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
СОФИЯ
КОПИЕ ДО:
Г-ЖА ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА
СОФИЯ
УВАЖАЕМИ Г-Н ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО МИНИСТЪР,
Със свое писмо (наш изх. № 01-15/03.02.2021 г.) Ви уведомихме за констатираните проблеми в комуникацията с ръководството на Агенция по вписванията в рамките на опитите от наша страна за осъществяване на коректен и конструктивен социален диалог и в частност, при реализиране на процедура по колективно трудово договаряне. В отговор до САС „Подкрепа”, с копие до Вас, бе получено писмо от Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, в което се посочва, че сме направили „неверни и немотивирани внушения”, като се прави опит да се опровергае изнесената от нас информация, чрез твърдения, които са откровени неистини, както и чрез множество полуистини, поднесени с манипулативна цел. Междувременно, Изпълнителният директор на Агенция по вписванията все пак изпълни поетия с писмото си ангажимент и изпрати до САС „Подкрепа” „финален проект на КТД”, който по думите й следваше да отразява „клаузи и договорености, изцяло съобразени с нормативната уредба, функциите на Агенцията и определения й бюджет”. С представения документ, съдържащ корекции и коментари, изготвени лично от г-жа Габриела Козарева, само се затвърди изразеното ни вече пред Вас впечатление, че е налице подчертано саботиране на опитите ни да бъдем коректен и толерантен социален партньор.
В писмото, адресирано и до Вас, г-жа Козарева, „на първо място” обръща внимание „на хронологията по водене на преговори, както и на предприетите и реализирани до настоящия момент действия от страна на ръководството”, които според нея целели „динамично развитие на преговорната процедура, насочено към нейното финализиране и последващо сключване на КТД”. В потвърждение на това свое твърдение, тя ни предоставя „коректни (б.а. според нея) данни по воденето на преговорната процедура и нейната хронология”, като ни обръща внимание, че „от началото на преговорната процедура до обявяването на извънредното положение на 13.03.2020 г. са организирани 3 срещи между страните, проведени в рамките на целия работен ден”. Отговаря на истината единствено констатацията, че броя на проведените срещи е 3 (три), за периода от 02.07.2019 г. (когато е депозирана поканата за започване на преговори) до 13.03.2020 г., (когато с Решение на Народното събрание е обявено извънредно положение), т.е. проведени са 3 срещи за период от 8 (осем) месеца и 11 (единадесет) дни. Красноречиво доказателство за „динамичното развитие” на преговорната процедура е налично в официалните протоколи, документиращи проведените срещи, като действително коректните данни се разминават драстично с „коректните данни” от писмото на г-жа Козарева и твърдяната чрез тях неистина за продължителността на срещите „в рамките на целия работен ден”. Видно от Протокол № 1, първата среща е реализирана на 25.07.2019 г. и съгласно обективно отразените в протокола факти е с продължителност от 11.00 часа до 12.40 часа, като дори ни бе направен реверанс, тъй като при откриване на срещата ни бе заявено, че същата не може да продължи повече от 1 астрономичен час. С други думи, работният ден на 25.07.2019 г., според г-жа Козарева е с продължителност 1 (един) час и 40 (четиридесет) минути. Коректните данни за продължителността на срещите и динамичното развитие на преговорната процедура се съдържат и в Протокол № 2, отразяващ съвместната ни работа по време на втората насрочена среща, състояла се (въпреки поетия и вписан в протокола ангажимент за провеждане на среща през месец септември) на 11.10.2019 г., т.е. близо 3 месеца след първата. Втората среща, видно от Протокол № 2, започва отново в 11.00 часа и е закрита в 15.30 часа, т.е. след 4 (четири) часа и 30 (тридесет) минути, като в протокола не е отразена направената по време на заседанието почивка с продължителност около 1 (един) астрономичен час, което свежда реалната продължителност на срещата до 3 часа и тридесет минути. Третата среща е насрочена след повече от три месеца (както ще стане ясно по-долу, без причина за това да е епидемичната обстановка, която към този период не е налице) и е проведена на 31.01.2020 г., като продължителността на същата, доказуемо с данните, вписани в Протокол № 3 е от 10.30 до 12.50 часа, като отново не е вписано ползването на почивка по време на преговорите, но дори и без нейното отразяване, продължителността на „целия работен ден” за 31.01.2020 г. е 2 (два) часа и 20 (двадесет) минути.
Пак в своето писмо, отразявайки „коректни” според нея данни, г-жа Козарева посочва, че „безспорно и видно от цялата разменена официална кореспонденция е, че АВ е организирала толкова брой срещи, колкото са пожелани от синдикалната организация” и се уточнява, че „за всяка получена покана са предприети конкретни и своевременни действия”. Тези твърдения трудно могат да се квалифицират дори и като „полуистина”. Ето наистина коректните факти, които могат да се удостоверят документално, посочени в тяхната действителна хронология:
- на 25.07.2019 г. е проведено първото заседание от преговорния процес. В края на същото, е поставен и обсъден въпроса за насрочване на следващата среща между страните. Тъй като представителите на работодателя изразяват опасения, че предстои интензивно ползване на отпуски през летния период, отзивчиво постигаме съгласие, следващата среща да се насрочи за месец септември 2019 г.. Това съгласие е протоколирано (Протокол № 1). В края на месец септември започват интензивни разговори с членове на работната група от страна на работодателя, в резултат на което, втората среща в крайна сметка е насрочена за 11 октомври 2019 г., а не през септември.
- На проведената на 11 октомври 2019 г. втора среща, отново настояваме да се определи приемлив кратък срок, в който да бъде насрочено следващо заседание. Представителите на работодателя поемат ангажимента заседанието да се насрочи и проведе през месец ноември 2019 г. Постигнатото в този смисъл съгласие също е протоколирано (Протокол № 2). След проведени телефонни разговори, поради липса на резултат от тях, на 19 ноември 2019 г. отправяме писмено официална напомняща покана. На така отправената покана „коректно и своевременно” получаваме отговор, забележете, на 15 януари 2020 г. и то след множество телефонни запитвания относно липсата на каквато и да е реакция на писмото ни. В отговора на поканата от 19 ноември 2019 г. се съдържа „своевременно” насрочване на среща за 31 януари 2020 г.
- На проведената на 31 януари 2020 г. работна среща по преговорите, след изразено от нас за пореден път настояване за по-интензивно водене на преговорите, е постигнато съгласие следваща среща да се състои „след около две седмици”, както дословно е отразено в Протокол № 3. Тъй като до края на месец февруари 2020 г. т.е. след четири, а не след две седмици, среща не е насрочена и след проведени отново безрезултатни телефонни напомняния, на 05.03.2020 г. САС „Подкрепа” отново се принуждава да изпрати напомнителна покана. Получаваме отговор чрез имейл, на 19.03.2020 г., при вече действащо обявено извънредно положение, в който отговор се указва, че преговорите ще се възобновят след края на извънредното положение.
- Предвид края на извънредното положение, на 18 май 2020 г. изпращаме нова покана за подновяване на преговорите. Отговорът, изпратен ни на 22 май 2020 г. съдържа разяснения за действащите към този момент противоепидемични мерки, според които не може да се провеждат мероприятия на закрито с повече от 10 участника. Предложението ни, изразено в телефонни разговори, да редуцираме броя на синдикалните представители, за да продължим преговорите не намира отклик. Нещо повече, в отговора си, г-жа Козарева посочва, че се съобразява и „с необходимостта в преговорите фирмената синдикална организация на КТ „Подкрепа” да бъде представена от достатъчно членове, които да имат възможността ефективно да защитят синдикалните интереси” и поради тази причина предлага преговорите да се възобновят след отмяна на цитираните от нея извънредни мерки. Как и от кого ще се представляват нашите членове и създадената от тях синдикална организация са въпроси, които са от компетентността единствено на членовете ни.
- На 18 юни 2020 г. изпращаме нова покана, в която посочваме, че мерките са смекчени и настояваме за насрочване на нова среща, при това, проявявайки разбиране, предлагаме същата да се планира в периода 10-31 юли 2020 г. Получаваме отговор, изготвен на 26 юни 2020 г., в който отново се цитират въведените противоепидемични мерки, като този път пречката е не броя на участниците в мероприятието, а …. условието за осигуряване на физическа дистанция от 1,5 метра!!! Отново е копиран текста от предходния отговор, в който се изразява загриженост за надлежното представителство на нашите членове и отново се отлага насрочването на среща до отмяна на мерките.
- На 31 август 2020 г., „обнадеждени” от предприеманите до момента „коректни и своевременни действия” от ръководството на АВ и убедени, че „среща се насрочва при всяка отправена от нас покана”, САС „Подкрепа” изпраща нова такава. В тази покана си позволяваме да формулираме официално многократно отправяния призив за отговорно и коректно отношение към преговорите и предвид продължителността на проведените до момента срещи, заявяваме изрично и писмено желанието си срещата да е с продължителност от 10.00 до 16.00 часа. На тази поредна покана, на 02.09.2020 г. най-сетне получаваме утвърдителен отговор, с който се насрочва нова среща на 18.09.2020 г.;
- Тъй като на проведената на 18.09.2020 г. среща е коментирано, че в най-кратък срок ще се предприемат действия по финализиране на процедурата, на 05.10.2020 г. отново изпращаме покана за подновяване на преговорите. На 16.10.2020 г. получаваме имейл с отговор, в който се посочва, че предвид обявената извънредна епидемична обстановка, присъствена среща на този етап няма да се проведе и поради тази причина ни се изпраща за коментар приложен файл с проекта на КТД, в който са нанесени всички приети от страните до момента промени, както и коментари по спорни текстове. С други думи, едва от тази дата, 16.10.2020 г., стартира епистоларната форма на преговаряне чрез размяна на коментари и мотиви, каквато опция ние сме предлагали като алтернатива на всяко проведено до момента заседание и в множество телефонни разговори. Изрично сме отправили такова предложение още с поканата за стартиране на преговорите, където сме посочили, че „с оглед постигане на максимална ефективност и спестяване на време и ресурси и за двете страни в процедурата, Ви предлагаме възможността да представите писмен коментар или становище по представения към настоящата покана проект на КТД или отделни негови клаузи, с което да облекчим стартирането и реализацията на преговорния процес. В този смисъл, твърдението на г-жа Габриела Козарева, че „въпреки намаления интензитет на провежданите срещи”, „кореспонденцията, както по електронна поща, така и чрез телефони разговори не е преустановяване в нито един момент”, е истина, видно от всички подробно посочени по-горе факти, САМО що се отнася до воденето на кореспонденция с предмет организиране на преговорния процес, но не и по отношение на същинско водене на такъв посредством размяна на предложения, коментари и мнения.
- След изпращане на коментари по получения на 16.10.2020 г. файл, на 02.12.2020 г. получаваме имейл с отговор на направените от нас бележки, като в него е посочено, че това е проект в който са „изчистени” безспорните текстове, а по спорните са направени коментари, както и че след становище от наша страна, проекта на КТД ще бъде представен на изпълнителния директор.
- На 07.12.2020 г. е изпратен от наша страна файл, съдържащ окончателните ни коментари и бележки. От този момент нататък настъпва поредното пълно бездействие с двумесечна продължителност, при липса на каквито и да е индикации, че процедурата по колективно трудово договаряне е в ход. Ръководството на АВ не реагира по никакъв начин, а на запитванията ни по телефона, не се предоставя никаква конкретна информация за хода на процедурата. Поради тази неопределеност и неизвестност, на 3 февруари 2021 г., ние се обръщаме към Вас и г-жа Козарева с писмо, в което изразяваме натрупаното вече възмущение от отношението на ръководството на Агенция по вписванията към социалния диалог в институцията. Следва отговора на изпълнителния директор от 12.02.2021 г., в който се поема ангажимент за представяне на окончателен проект на КТД.
Посочването на обстоятелствата по насрочване на срещите и тяхната продължителност, освен че илюстрира точно и нагледно некоректното поднасяне на неистински факти, следва да се разглежда като потвърждение на тезата ни относно умишленото шиканиране на процедурата, което ще подкрепим с множество други, далеч по-съществени аргументи. Тези факти трябва да се разглеждат и през призмата на отношението на ръководството на АВ към синдикалната организация на служителите в агенцията, респ. отношението към самите служители и техните проблеми.
Истинската хронология на събитията започва далеч преди в Агенция по вписванията да бъде изградена синдикална структура на КТ „Подкрепа”. Броени месеци след назначаването на г-жа Габриела Козарева за изпълнителен директор, служителите на Агенцията изготвят документ, който озаглавяват Протестна декларация, която освен до работодателя си, адресират и до Министъра на правосъдието (към този период – г-жа Цецка Цачева) и до ръководителя на Инспектората към Министерство на правосъдието. Декларацията е подписана от повече от три четвърти от всички служители на Агенция по вписванията. В този документ служителите посочват редица констатирани от тях проблеми и се опитват да насочат вниманието към тяхното решаване. В него те споделят, че желаят „сключване на колективен трудов договор, свързан със създаването на допълнителна гаранция за защитата на трудовите ни права”. В унисон с това, в протестната декларация служителите изрично посочват, че „във връзка с необходимостта от защита на правата ни пред работодателя, стартираме процедура по регистрация на фирмена синдикална организация в КТ „Подкрепа” и ще поставим на дневен ред сключването на колективен трудов договор”. Тези намерения на служителите са последователно реализирани и на 25.01.2019 г. е създадена първата от няколко синдикални секции на КТ „Подкрепа”, а на 17.05.2019 г., вече учредените секции се обединяват във Фирмена синдикална организация на КТ „Подкрепа” при Агенция по вписванията. Изготвен е проект на Колективен трудов договор, който е представен на работодателя на 02.07.2019 г. ведно с покана за стартиране на колективно трудово договаряне. От този момент нататък, надеждите на служителите подписали декларацията са насочени към действията на създадения от тях синдикат и на ръководството на Агенцията с очакването за провеждане на конструктивен, коректен и резултатен диалог. Всички тези очаквания се оказват напразни, поради начина, по който ръководството на агенцията се отнася към процедурата по колективно трудово договаряне.
На 16 февруари 2021 г. в САС „Подкрепа” бе получен „финалния проект”, съдържащ авторските интерпретации и коментари на изпълнителния директор на агенцията и от този момент отпадна всякакво съмнение, че дори и малкото на брой (общо 4 /четири/) проведени присъствени срещи, със средна продължителност от три часа всяка, за период от година и половина, са един обиден за служителите фарс, който има за цел единствено формалното изпълнение на нормативно установеното задължение на работодателят да преговаря и по никакъв начин не е насочен към „последващо сключване на КТД”. Този фарс, обаче е подигравка, както с физическите участници в процедурата, така и с надеждите на служителите на Агенцията. В писмото си от 12.02.2021 г., г-жа Козарева изрично подчертава, че според разпоредбата на чл.52, ал.1, т.1 от КТ, работодателят е длъжен единствено да преговаря със синдикалните организации и да им предоставя достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на институцията. Вече е пределно ясно, че целта на преговорите, продължили година и половина, е била единствено и именно формалното прилагане на нормативния текст в частта – задължение за преговаряне. Тези изводи са очевидни, предвид следното:
При стартиране на процедурата по преговори, г-жа Козарева със своя Заповед № РД-01-347 от 16.07.2019 г. определя състав на работна група от 9 (девет) редовни и 2 (двама) резервни членове, които да участват в преговорния процес от името на работодателя. По-късно броят на физически ангажираните от страна на работодателя служители на агенцията нараства, включително поради текучество наблюдавано и по „високите етажи” на институцията, което не е придобило апокалиптични размери само заради моментното състояние на пазара на труда, което се явява възпиращ фактор за служителите да напуснат системата в условията на епидемичната криза. Водените с представителите на работодателя преговори, през месец ноември 2020 година са на етап, при който е постигнато съгласие по по-голямата част от текстовете на проекта за КТД, като от финално уточняване се нуждаят, цифром и словом, общо 9 (ДЕВЕТ) текста, които са част от 5 (ПЕТ) члена. В представения ни на 16.02.2021 г. „финален проект” на договор, г-жа Козарева е нанесла лично корекции в 71 (СЕДЕМДЕСЕТ И ЕДИН) текста, които са систематично разположени в 39 (ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ) от общо 55 члена и 4 заключителни параграфа, като предложените корекции включват пълно отпадане на текстове или съществени по съдържанието и смисъла си изменения и допълнения. Това действие на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, освен като проява на арогантен реваншизъм, следва да се определи и като обидна подигравка, обезсмисляща напълно вложените до момента време, усилия и ресурси от всички участници в продължилите година и половина преговори. Видно от действията на г-жа Козарева, излъчените от нея като нейни представители първоначално 9 високопоставени служители на агенцията, както и включените в последствие други такива, явно не са разполагали с каквито и да е пълномощия да водят преговори с работната група, представляваща синдикалната организация. Г-жа Козарева еднолично решава да премахне или съществено да измени голяма част от текстовете, по които никога не е имало спор между страните или е постигнато и протоколирано съгласие посредством преговори. С оглед на това обстоятелство възникват въпросите:
- Как другояче, освен като планирано, умишлено и целенасочено препятстване на преговорите може да се определи подобно действие на изпълнителния директор на Агенция по вписванията?
- Защо са водени преговори и разменяна кореспонденция, ако е било ясно, че преговорите с излъчените от работодателя представители и постигането на съгласие с тях в хода на процедурата нямат никаква обвързваща сила и имат за цел единствено формалното маркиране на дейност по преговаряне?
- Как при тези обстоятелства следва да се почувстват представителите на служителите от Агенция по вписванията, участвали в преговорите от страна на синдикалната им организация, след като за участие в проведените явно безсмислени и ненужни срещи са били принудени да ползват платения си годишен отпуск, като за срещите са командировани със средства на синдиката работници от градовете Варна, Велико Търново, Плевен и Смолян?
- Защо въобще бе необходимо за нуждите на преговорите да се сформира екип от 9 редовни и 2 резервни членове от страна на изпълнителния директор на Агенция по вписванията? Кому и с каква цел бе необходимо „представители на работодателя“ да бъдат командировани за срещите в работно време и с публични бюджетни средства, ако този екип явно не е представлявал работодателя в хода на преговорите, след като постигнатото с тези „представители“ съгласие по почти всички клаузи на договора е дерогирано от г-жа Козарева?
В писмото си от 12.02.2021 г. г-жа Козарева декларира готовност за постигане на резултат от злополучния опит за диалог, като по отношение на обещания „финален проект” ни уверява, че АВ „има готовност да подпише веднага, след предоставяне на подписан проект от Ваша страна”. Като твърде амбициозно може да се определи очакването да подпишем представен ни документ, съдържащ десетки корекции, изменения и допълнения, които никога не са били обект на спор между страните по договарянето. Но тази амбиция се явява неосъществима, защото предложените корекции и придружаващите ги коментари категорично не могат да бъдат приети поради простия факт, че те са демонстрация на пълно и фрапиращо непознаване както на действащата нормативна уредба на трудовите правоотношения, така и на елементарни, но базисни юридически конструкции и правила. Поводите за тези изводи са много и трудно изброими, но могат да бъдат онагледени със следните примери:
- Още в чл.1 на проекта за КТД, г-жа Козарева внася корекция, с която ние следва да се съгласим, подписвайки предложения „финален проект”. Тя добавя нова ал.4 с текст: „Нито една от клаузите на настоящия договор не може да води до поставянето в по-неблагоприятно положение служител на АВ по служебно правоотношение спрямо служител по трудово правоотношение, при идентични или сходни хипотези”. Всъщност, подобно тълкуване на нормативната уредба на трудовите, респ. служебните правоотношения изпълнителният директор на Агенция по вписванията прави и в писмото си от 12.02.2021 г., където могат да бъдат открити следните твърдения:
- „…както по отношение на служителите, назначени по трудово правоотношение в Агенцията, така и по отношение на държавните служители, с оглед избягване на дискриминационен подход от страна на АВ, в качеството й на работодател по смисъла на КТ и едновременно с това на орган по назначаването, съгласно разпоредбите на Закона за държавния служител, и представяне на равни условия на труд, при съобразяване спецификата и експертизата на двете категории служители”;
- „От друга страна, подобни клаузи (като обръщам внимание, че предоставянето на допълнителен платен отпуск е само един от примерите на подобни клаузи, предвидени в проекта) би поставило служителите, назначени по служебно правоотношение в Агенцията в неравностойно положение спрямо останалите служители, назначени по трудов договор, което от своя страна би породило и редица спорове по реда на Закона за защита от дискриминацията”;
- „Категорично, обаче, няма да бъде допуснато поемането на ангажименти, които …. могат да доведат … до поставяне на едни служители в неблагоприятно положение спрямо други…”
Тъй като с подобни аргументи са отхвърлени не един от текстове от предложения КТД, следва ясно да изразим позицията си по проблема.
Различният статут и различното третиране на работещите по трудово и работещите по служебно правоотношение са обусловени от волята на българския законодател, който е уредил по различен начин и в различни нормативни актове тези два различни вида обществени правоотношения. Използвайки дадения от г-жа Козарева пример с различия в регламентирането на платените отпуски, трябва да напомним, че основният платен годишен отпуск за работещите по трудово правоотношения е уреден в Кодекса на труда, където чрез диспозитивна правна норма се предвижда, че минималният размер на основния отпуск по чл.155 е в размер на 20 работни дни, а минималният размер на допълнителните платени отпуски по чл.156 е в размер на 5 работни дни. Диспозитивният характер на тези разпоредби е изрично прогласен чрез текста на чл.156а от Кодекса на труда, съгласно който „по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение”, като законът не поставя каквото и да е ограничение или условия за това договаряне, вкл. и ограничение на договорения размер над минималния стандарт. В същото време, законодателят, чрез Закона за държавния служител, императивно и изрично е регламентирал за работещите по служебно правоотношение конкретно определен размер на основния платен отпуск и лимитиран таван на размера на допълнителния отпуск за работа в условията на ненормиран работен ден. Договарянето въз основа на КТД на по-големи размери на отпуските за работещите по трудово правоотношение, не може да се тълкува като проява на дискриминационно отношение към държавните служители. Могат да бъдат посочени десетки подобни или сходни различия между регламентацията на трудовите и служебните правоотношения. Тези отлики в нормативната уредба, в едни случаи са по-благоприятни за едната, а в други случаи за другата категория заети лица, като в тези хипотези трудно би могъл да се открие законосъобразен повод или основание за приложимост на Закона за защита от дискриминация. Дори да допуснем, че в националното ни законодателство е налице противоречие с принципите заложени в Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, следва да посочим, че в свое Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, Милкова, „Съдът на ЕС отбелязва, че по силата на постоянната съдебна практика при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа на равно третиране може да се гарантира единствено ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория. По този начин лицата в по-неблагоприятно положение трябва да бъдат поставени в същото положение като лицата, които се ползват от съответната привилегия”. Предложението на г-жа Козарева е в пълна асиметрия и изисква от нас се откажем от предоставеното ни от закона право да договаряме в полза на работещите по-благоприятни условия от предвидените в нормативен акт, какъвто е всъщност смисъла и целта на колективното трудово договаряне.
Тук е мястото да изразим озадачение от факта, че г-жа Козарева е премахнала в изготвения от нея „финален проект” на КТД всички разпоредби, с които се договарят конкретни и по-благоприятни размери на платения отпуск за работещите по трудово правоотношение. Озадачението ни не е породено от факта, че с придружаващ коментар „Отпада категорично” тя отхвърля вече постигнато посредством преговори съгласие по параметрите с излъчените от нея представители, защото както вече се изясни, преговорите явно са водени фиктивно и симулативно. Озадачението ни е свързано с фигуриращо в писмото на г-жа Козарева от 12.02.2021 г. нейно твърдение, с което тя ни „обръща внимание”, че „независимо от липсата на формално поставяне на подпис върху проекта на КТД, …. по отношение на голяма част от клаузите, съдържащи се в проекта на КТД … вече са изпълнени от ръководството на Агенция по вписванията”. Посочва се още, че „нещо повече, предприетите от страна на ръководството действия … значително надхвърлят договореното в проекта на КТД”. Сред примерите, имащи за цел да потвърдят тази неформална ангажираност, която, както правилно отбелязва г-жа Козарева, „няма обвързваща сила”, е посочено и „предоставяне на допълнителни дни платен отпуск за извършване на работа при условия на ненормирано работно време”. При наличието на този реверанс от страна на ръководството на АВ, нелогична и непоследователна е внесената от г-жа Козарева корекция на проекта на КТД, с която се задраскват всички текстове регламентиращи по-големи от предвидените в закона размери на отпуските, включително на допълнителния отпуск за работа в условията на ненормиран работен ден, за които още веднъж напомняме, че са водени преговори и е постигнато съгласие. Регламентирането на тези размери в КТД е от значение за гарантиране на трайната приложимост на тези по-благоприятни условия, чрез придаване на формална обвързваща сила на тези регламентации. Тук следва да опровергаем и още една неистина, посочена в писмото на изпълнителния директор на АВ, с която се твърди, че в проекта е предложен размер от „минимум” 12 дни допълнителен платен отпуск, а действително договорения с представителите на АВ размер е в диапазона от 7 до 12 работни дни, като конкретните размери следваше да се регламентират по длъжности в нарочно приложение към КТД. При това не без значение е факта, че предложената горна граница на размера на допълнителния отпуск е съпоставим с максималния размер на този отпуск, регламентиран в ЗДСл по отношение на работещите по служебно правоотношение, с което се опровергава дори и необосновано твърдяното от правна гледна точка „дискриминационно отношение” към държавните служители. С други думи, след отпадането на договорените вече по-благоприятни размери на отпуските, служителите по трудово правоотношение могат да разчитат само на благоволението на ръководството на АВ, което едностранно и без обвързваща сила може да решава дали да прилага минималните размери по закон или да реши кога и колко да ги надвиши.
- Споменавайки основния принцип, върху който се основава колективното трудово договаряне, предвид явното непознаване на закона от страна на ръководството на АВ, трябва да направим позоваване на разпоредбата на чл.50, ал.2 от Кодекса на труда, в който е посочено ясно и императивно, че „колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона”. В противовес с този основополагащ принцип, при коригирането на проекта за КТД, г-жа Козарева ни предлага „финален проект” според който обезщетенията, дължими на основание чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, да се договорят в размери и при условия, които са по-неблагоприятни от предвиденото в закона. Отбелязваме и факта, че преди представянето на „финалния проект” от страна на г-жа Козарева, регламентацията на този вид обезщетение претърпя съществена промяна, с която вероятно ръководството на АВ не е имало възможност да се запознае. Според представения ни коригиран вариант, независимо от вече дадените нееднократно от наша страна с коментари разяснения по клаузата, г-жа Козарева предлага задължение за изплащане на обезщетение в размер на 3 (три) заплати, ако последните 10 (десет) години от трудовия стаж на служителя са в АВ и съответно 6 (шест) заплати, ако последните 15 (петнадесет) години от трудовия стаж на служителя са в АВ. Така предложената регламентация е категорично и фрапиращо по-неблагоприятна за служителите от предвиденото в нормативния акт. Дори при старата редакция на условията за получаване на обезщетението в увеличен размер, се предвиждаше, че се дължат две заплати без значение от трудовия стаж при работодателя и шест заплати, когато последните 10 години от стажа на служителя са при същия работодател.
Тук е мястото да отбележим поредната неистина твърдяна от изпълнителния директор на Агенция по вписвания в писмото от 12.02.2021 г. Там се посочва следното сложно от граматическа гледна точка и невярно по съдържанието си твърдение:
„По отношение на клаузите, включени в проекта на КТД, по отношение на които към настоящия момент не е постигнато съгласие с представителите на САС „Подкрепа”, което е и причината за липса на КТД, уточнявам, че причината до момента да не е постигната взаимна договореност по отношение на тях се дължи на техния финансово-икономически характер и по-конкретно предвидените в проекта финансови ангажименти и задължения, които не могат да бъдат поети от Агенцията в рамките на утвърдения бюджет и при обезпечаване на нормалната дейност на Агенцията, свързана с предоставянето на услуги на гражданите и поддържането на пет национални регистъра”.
На друго място в писмото си, г-жа Козарева посочва:
„… поемането на финансови ангажименти в размер, съответстващ на посоченото в проекта на КТД и не подлежащ на коментар от страна на представителите на синдикатите, застрашава финансовата сигурност и обезпеченост на АВ чрез реализирането на нецелесъобразно разходване на бюджетни средства и очертаване на дефицити по отношение на изпълнението на ключови за Агенцията дейности”.
Всъщност, единствените текстове от финансово-икономически характер, по които не бе постигнато съгласие с представителите на работодателя и в които въобще се предвижда нещо повече във финансов план от заложеното в нормативните актове, бяха текстовете на един единствен член в проекта на КТД, който предвиждаше предложени от нас по-големи размери на някои от дължимите по Кодекса на труда обезщетения. Не отговаря на истината и твърдението, че тези предложения не са подлежали на коментар. Напротив, и по тези, както и по други текстове сме проявили дори повече от нужните толерантност и коректност. По време на преговорите бе изразено принципно съгласие с предложените текстове, но с цел обективно и изчерпателно обследване и изясняване на възможността тези предложения да бъдат приети изцяло или частично, преговарящите представители на АВ на два пъти поеха ангажимент да ни представят ясни и изчерпателни данни за предполагаемия брой на лицата, които биха се ползвали от тези обезщетения в рамките на едногодишното действие на КТД, както и на предполагаемия финансов ресурс. Ясни и обосновани данни не ни бяха представени, с което се опровергава още едно посочено от г-жа Козарева в писмото й твърдение, а именно, че ръководството на АВ коректно и в пълнота е изпълнило задълженията си по чл.52 от КТ, включително задължението за предоставяне на информация за икономическото и финансово състояние на институцията.
- Можем избирателно да посочим редица примери, които ясно обрисуват действителното фактическото положение във връзка със спорните текстове и липсата на финансов ангажимент в почти всички спорни клаузи, като наред с това, примерите потвърждават изразената вече теза за непознаване на нормативната уредба.
Логично е да изясним преговорната ситуация по отношение регламентацията на отпуска за синдикална дейност, защото, от една страна, с него бе направен опит, чрез твърдения, които драстично се разминават с фактите, за внушаване несъстоятелността на нашите предложения, а от друга страна, този пример е поредната ярка илюстрация за конфликт с императивно и нормативно установено ограничение. Съгласно чл.159, ал.1 от Кодекса на труда, „за осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията имат право на платен отпуск в размери, установени в колективния трудов договор, но не по-малко от 25 часа за една календарна година”. Първо обръщаме внимание на факта, че във „финалния проект” г-жа Козарева предлага да подпишем КТД, в което този вид отпуск е определен в размер на 16 (ШЕСТНАДЕСЕТ) часа за членове на централното ръководство на синдиката и 8 (ОСЕМ) часа за членове на ръководствата на синдикалните секции в териториалните поделения на АВ. По всички правила на математиката числата 16 и 8 са по-малки от 25, какъвто е законоустановения минимален размер на този вид отпуск. В писмото си от 12.02.2021 г. изпълнителният директор на АВ посочва, че акумулираният размер на платения отпуск който ние предлагаме „надхвърля 40 дни платен годишен отпуск”. Посочва още, че поради тази причина, „служителите включени в КТД няма да престират труд по два месеца от годината всеки, което би било нарушило работния процес и предоставянето на услуги, което ще постави в риск от значителна степен гражданския и търговския оборот в страната”. Твърдението е не само манипулативно поднесено, но и не отговаря на истината, както много констатирани вече твърдения от въпросното писмо. Цитираната разпоредба на чл.159 от КТ има за адресат конкретно и изчерпателно посочени лица – нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията. На първо място, към днешна дата, на това условие в Агенция по вписванията отговарят цифром и словом 7 (седем) служители, което драстично се разминава с твърдението, че ако се предостави искания от нас размер на този вид отпуск, „ВСЕКИ” служител на АВ, „включен в КТД”, не би полагал труд по два месеца в годината. Не без значение е факта, че по предложение на преговарящите от страна на АВ, още в началото на преговорната процедура, ние преструктурирахме синдикалната организация в агенцията (което не сме длъжни да правим) и окрупнихме чрез обединяване първоначално изградените синдикални секции, именно с цел да намалим броя на служителите, които изпълняват някакви ръководни синдикални функции, което само потвърждава по обективен начин нашето коректно и отговорно отношение. На второ място, предвиждането на размер на този целеви вид отпуск, не означава автоматично, че същия ще бъде ползван в рамките на календарната година. Чрез определянето на размера, само се лимитира възможността за ползване на такъв. Този размер на отпуска никога не се акумулира автоматично към платения отпуск, на който лицето има субективно право. Ползването на този вид отпуск се реализира само в конкретни случаи и при конкретно възникнала необходимост. Предвид подвеждащото представяне на фактите следва да изясним и причините, поради които настоявахме отпускът за синдикална дейност на членовете на ръководствата на синдикалната ни организация в АВ да се договори в размери по-големи от минимално предвидения в закона 25-часов размер. При стартирането на преговорната процедура, при отправено искане за ползване на отпуск по чл.159 от страна на онези членове от ръководството на организацията, които са ангажирани с цел участие в преговорния процес, ползването на този отпуск бе отказано и те бяха посъветвани, ако имат желание да отсъстват в деня на преговорите, да подадат заявление за ползване на личния си платен отпуск. За всяка от срещите във връзка с преговорите, представителите на синдикалната ни организация са ползвали личен платен отпуск, за да пътуват до друго населено място, да присъстват в сградата на Агенция по вписванията и да водят преговори със своя работодател по време на личния си отпуск, който се предоставя с цел почивка и възстановяване. Неоснователният и несъответстващ на законовата норма аргумент на ръководството на АВ бе, че предвидения в чл.159 от КТ отпуск за синдикална дейност може да се приложи само ако такъв отпуск е предвиден в колективен трудов договор и че според тях, поради липсата на сключен КТД, чл.159 от КТ бил неприложим. САС „Подкрепа” официално и писмено възрази срещу това препятстване на преговорния процес и фриволно тълкуване на норми от трудовото законодателство, като изрично посочихме, че „ПРАВО на отпуск и РАЗМЕР на отпуск са различни понятия” и че „ПРАВОТО на платен отпуск за осъществяване на синдикална дейност възниква de lege, по силата на закона, за всяко лице, което отговаря на предвидените в разпоредбата условия”. Разяснихме още, че сключването на КТД не е изискуема предпоставка за възникване на правото на този вид отпуск, както и че императивно е регламентирано правото на отпуск, а е предоставена диспозитивност само досежно договаряне на размера на отпуска над минималния размер от 25 часа годишно. В отговор на това възражение, в свое официално писмо (изх. № 15-00-74/23.07.2021 г.), главният секретар на АВ потвърждава отказа въз основа на вече изтъкнатият аргумент, а именно: „за да могат да се възползват служителите от това право е задължителна предпоставка да има сключен КТД”. Нещо повече, авторът на писмото посочва, че този отговор е даден „след прецизен анализ на тълкуването на разпоредбата на чл.159 от КТ, както и след направени консултации по телефона с юрисконсулти от Главна инспекция по труда”. Единствено желанието ни да не влошаваме психологическата атмосфера във връзка със стартиралите преговори, както и за да избегнем вероятността да предизвикаме междуинституционален конфликт между Агенция по вписванията и ИА „ГИТ”, ни възпряха от последващи действия по този спор и неговата ескалация. На фона на тези обстоятелства, само за участието си в 4 срещи за преговори членовете на ръководството на организацията използваха 4 дни от платения си отпуск без преговорите да са приключили. Отделно от това, предвид потенциалната необходимост от тяхно участие в заседания на съвета за социално сътрудничество, чието изграждане е заложено в проекта на КТД, както и участие в различни официални и отговорни синдикални форуми, като национални отчетно-изборни конференции, конгреси и други, без да отчитаме евентуалните им други ангажименти свързани със синдикалната работа, в процеса на водене на преговори настоявахме, съгласно последното ни предложение, за регламентиране на възможност за ползване (от тези 7 лица) на отпуск за синдикална дейност в размер на 80 часа (10 дни) за тези, които са членовете на централното ръководство и 48 часа (6 дни) за онези от тях които са членове на ръководствата на синдикални секции. Трябва да посочим още, че сами предложихме редуциране на размера на този вид отпуск, в случай, че в КТД бъде включен текст, според който: „Времето за участие в заседания на съвета за социално сътрудничество в АВ, преговори, сключване на споразумения, подготовка и обсъждане на проекти на вътрешни правилници и наредби, да се счита за служебен платен отпуск”.
- Като аргументи за липса на финансово-икономически елемент в споровете по текстове на КТД и за непознаване на нормативната уредба ще посочим и следните други корекции, внесени от г-жа Козарева:
- При регламентиране задълженията на работодателя в рамките на трудовите правоотношения, един от предложените текстове гласи, че работодателят осигурява „опазване достойнството на служителя при и по време на изпълнение на работата му по трудовото му правоотношение”. Така предложения текст е задраскан, защото, според придружаващия коментар „Морални категории и усещане за тяхното погазване не могат да бъдат унифицирани, следователно нямат място в правен документ”. Изненадващо несъгласие с този коментар се съдържа не в твърдения на синдиката а в текста на чл.127 от Кодекса на труда, озаглавен „Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа”, в ал.2 на който е дословно записано, че „работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение”.
- На категорично задраскване във „финалния проект” е подложен и текста, който предвижда, че „работодателят приема участието на синдикатите в процеса на оценяване”. Коментарът в този случай определя текста като „Грубо вмешателство – абсолютно недопустимо”. Нормативната уредба, обаче, отново се разминава с коментарите и желанията на г-жа Козарева, предложени ни като „финален проект”. Съгласно чл.3, ал.2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, която се отнася за работещите, както по служебно, така и по трудово правоотношение в държавната администрация, „оценяването на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията”.
- С лекота е задраскан текста, според който „най-малко три месеца преди изтичането на срока по ал.2 страните са длъжни да започнат преговори за сключване на нов Колективен трудов договор”. Интерес отново буди придружаващия коментар на г-жа Козарева, според който „Няма такова изискване по КТ и не приемам тук да се уговаря по-тежък режим от законовоустановения”. За изненада на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, в чл.54, ал.3, именно на Кодекса на труда, още от 2001 година фигурира текст, който гласи: „Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор”.
- Не е необходима задълбочена правна подготовка, за да се констатира несъстоятелността на друга корекция, предлагана от г-жа Козарева. В §1 от Заключителните разпоредби на проекта за КТД, оставената за уточняване дата на влизане в сила на договора е заменена с конкретизацията, че договорът влиза в сила „от датата на подписването си от страните“. В следващата алинея 2 на същия параграф, където сме предложили договорът да е със срок на действие една година, Изпълнителният директор на Агенция по вписванията коригира текста като добавя думата „календарна“ пред думата „година“, което предложение влиза в противоречие с предложената от г-жа Козарева дата на влизане в сила. „Календарна година“ е дванадесет месечният период, който съгласно календарното разпределение на времето започва на 1 януари и приключва на 31 декември на съответната календарна година. Съгласно чл.22, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, „срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година, а когато такова число няма – в края на съответния месец“. От това правило сме се водили и ние, предлагайки срок на действие от една година. Като се има предвид, че датата на влизане в сила, е датата, на която се поставя начало на срока на действие и доколкото, според чл.54, ал.2 от Кодекса на труда „колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години“, ако допуснем за приложимо предложението на г-жа Козарева, срокът на договора да е една календарна година, то той не би могъл да влезе в сила от датата на подписването му. От друга страна, ако се съгласим с предложената формулировка „за влизане в сила от датата на подписване“, то няма как така поставеното начало на действие на договора, да съвпадне с определения в следващата алинея срок на действие от една календарна година. Разбира се, хипотетично, и двете са възможни, ако идеята на автора на тези предложения е КТД да бъде подписан на 1 януари 2022 или на същата дата на някоя от следващите календарни години.
- Както правните актове, така и договорите имат действие в три измерения – във времето, в пространството и спрямо лицата. Определяйки действието на предложения КТД в пространството (т.е. на неговия териториален обхват), в проекта на договора сме формулирали текст, който указва: „Настоящият Колективен трудов договор се прилага в АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА (АВ) и всички нейни териториални и/или функционално обособени поделения”. Този текст е задраскан, като мотивите за това действие са посочени в коментар и гласят: „Неприложим текст – агенция по вписванията има единна и недиференцирана по отношение на звена и територия уредба”. Няма как да се съгласим, че уреждайки обхвата и действието на КТД сме предложили „неприложим текст” в контекста на указание за пространственото действие на КТД, защото функционалното и териториално обособяване е регламентирано в Устройствения правилник на Агенция по вписванията и в частност в Глава втора, озаглавена „Структура на агенцията”. От текстовете е видно, че „Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, звено “Сигурност на информацията” и финансов контрольор”, както и че общата администрация се състои от 3 дирекции, а специализираната администрация – от една дирекция и една главна дирекция. От своя страна, главната дирекция има териториални звена – регионални дирекции, а всяка регионална дирекция има служби по вписванията и служби по регистрация.
Както вече посочихме, изброяването на всички корекции и коментари, които правят невъзможно приемането на предложения ни „финален проект” на колективен трудов договор и които нагледно илюстрират отношението на изпълнителния директор на Агенция по вписванията към социалния диалог е трудоемка задача, която изисква далеч повече усилия и труд. Възможно е, обяснение за това поведение да се открие в убеденото и многократно повтаряно твърдение, че Агенция по вписванията е стратегически обект от значение за националната сигурност. Това пояснение е посочено няколко пъти в писмото на г-жа Габриела Козарева от 12.02.2021 г.. Както там, така и на няколко места в коментарите й, с които отхвърля или коригира текстове от КТД, тази констатация за статута и същността на АВ е използвана като оправдание и/или основание и единствен аргумент за неприемане на определени договорености. Следва ясно, точно и категорично да се подчертае, че по отношение на разпоредбите на Кодекса на труда, Агенция по вписванията няма различен или специален статут. Те се прилагат спрямо агенцията на общо основание. В колективното трудово договаряне, агенцията встъпва като всеки друг работодател по смисъла на §1, т.1 от Кодекса на труда, където се посочва, че “Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Няма как при това положение да се приеме предложението на г-жа Козарева, в проекта на КТД да отпаднат текстовете, които регламентират както диспозитивната възможност по отношение на закрилата при уволнение по чл.333, ал.4, така и императивно уредената предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.3 от Кодекса на труда, което отпадане тя аргументира с коментара: „Абсолютно неприложимо по отношение на обект от стратегическо значение. Отпада изцяло”
Всъщност, предвид на всичко посочено до момента, съгласявайки се напълно със значимостта и ролята на Агенция по вписванията като обект със стратегическо значение за националната сигурност, Синдикат на административните служители „Подкрепа” изразява сериозното си безпокойство за същата тази национална сигурност, предвид всичко констатирано и изложено по-горе и то в агенция институционално обвързана с Министерство на правосъдието.
В заключение, предвид явната невъзможност за продължаване на социалния диалог в Агенция по вписванията чрез добронамерено и равноправно сътрудничество с ръководството й в лицето на нейния изпълнителен директор, с настоящото Ви уведомяваме, че пристъпваме към единствената алтернатива, след допитване до нашите членове, към подготовка, организация и провеждане на предвидените в закона възможности за уреждане на колективни трудови спорове, включително, и при необходимост, преустановяване на работа от страна на служителите на Агенция по вписванията вследствие на предприети ефективни стачни действия.
01.03.2021 г.
София
С уважение,
КРЕМЕНА АТАНАСОВА
Заместник-председател
Синдикат на административните служители ”Подкрепа”
Целият документ може да видите ОТТУК.