СТАНОВИЩЕ относно проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

ДО
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ
КТ „ПОДКРЕПА“
СОФИЯ

СТАНОВИЩЕ
НА
СИНДИКАТ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ „ПОДКРЕПА“

ОТНОСНО: проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

            Синдикат на административните служители „Подкрепа“ се запозна с представения за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. След анализ на текстовете, с настоящото изразяваме следното становище:

САС „Подкрепа“ се обявява категорично против следните предложения:

• Не приемаме предложението за създаване на нормативни предпоставки за делегиране на императивното ограничение относно размера на положения извънредния труд, чрез въвеждане на възможност за нарастване на този максимален праг от 150 до 300 часа  годишно.

• Не приемаме предложението за създаване на възможност периода на отчитане при въведено сумирано изчисляване на работното време да се установява в размер на 12 месеца.

САС „Подкрепа“ настоява при разглеждане на проекта в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, да се подложат на обсъждане следните предложения за изменение и допълнение на Кодекса на труда:

1. Предлагаме в чл.107а, ал.14, т.т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 да станат съответно т.т.2, 3, 4, 5, 6 и 7, като се създаде нова т.1 с текст:

„1. Допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит;“

Мотиви:

САС „Подкрепа“ категорично не приема начина, по който бе реализирана т.нар. „реформа“, стартирала през 2012 г., по отношение на формиране и актуализиране на заплатите на заетите в държавната администрация, както по трудово, така и по служебно правоотношение. Последиците от приетите тогава нормативни решения, и най-вече ограничения, имат подчертано негативен характер, не само върху възнагражденията и жизнения стандарт на заетите в администрацията, но и върху качеството и ефективността на административната дейност и административното обслужване във всички сфери. САС „Подкрепа“ вече работи по пълен и детайлен анализ на тези последици и тяхното въздействие, както и върху изготвянето на конкретни предложения за нормативни промени, касаещи формирането и актуализирането на заплатите в администрацията и възможностите за материално стимулиране. Считаме, че предвид стартиралата процедура по изменение и допълнение на Кодекса на труда, първата и неотложна стъпка в тази посока е предложеното възстановяване на начисляването и изплащането на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

2. Предлагаме в чл.107а , досегашната ал.21 да стане ал.22, като се създаде нова ал.21 с текст:

„(21)   При изпълнение на служебните си задължения задължения служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, имат право на представително облекло. Средствата за представителното облекло се осигуряват ежегодно от съответните бюджети и се предоставят на служителите при условия и по ред, определени от Министерския съвет.“

Мотиви:

Текст с подобно съдържание фигурираше в проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който бе подложен на обсъждане в рамките на тристранното сътрудничество през месец февруари 2019 г. При разглеждането на проекта тогава, това предложение бе прието с пълен консенсус, но по необясними за САС „Подкрепа“ причини, този текст не е част от сега предложения проект на ЗИД на КТ.

Ръководните и експертни длъжности в администрацията по правило (чл.5, ал.1 от Закона за държавния служител) се заемат от служители по служебно правоотношение. При анализ на Класификатор на длъжностите в администрацията може да се установи, че експертните длъжности със спомагателен характер, а в някои случаи и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, се заемат от служители работещи по трудово правоотношение. Няма причина поради която да се приеме, че при изпълнение на своите функции и задължения, служителите по служебно парвоотношение следва да се придържат към определени стандарти и изисквания за външен вид и облекло, а тези изисквания да са неприложими по отношение на експертите и други служители, работещи по трудово правоотношение в администрацията. В много от административните структури към днешна дата, чрез вътрешни актове или заповеди са наложени изисквания, респ. ограничения по отношение на външния вид и облеклото на служителите, включително тези, работещи по трудово правоотношение. Осезаема в тези случаи е липсата на реципрочност в задълженията на работодателя, чрез която същия да осигурява и финансира изпълнението на тези изисквания, като по този начин те се явяват допълнителна тежест за служителя, която не е регламентирана при възникване на трудовото правоотношение. В същото време, предоставянето на средства за представително облекло на държавните служители е уредено в раздел VI от Наредбата за служебното положение на държавните служители. Тази необоснована с нищо разлика по отношение условията на труд за държавните служители и служителите, работещи по трудово правоотношение следва и е крайно време да бъде преодоляна.

Приемането на формулираното по-горе допълнение към чл.107а на практика няма да доведе до неблагоприятно въздействие върху бюджетите и разходите на администрацията, защото не създава ново задължение за работодателите в администрацията, респ. не изисква нови, несъществуващи към момента разходи за бюджета. И към днешна дата, работодателите по трудово правоотношение имат задължение за осигуряване на работно или униформено облекло. Това задължение е визирано в чл.296, ал.1 от Кодекса на труда и доразвито чрез разпоредбите на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. Предвид спецификата на труда на административните служители, тази наредба често се явява трудно приложима, а изпълнението на работодателските задължения в много случаи или липсва или се забавя с години, предвид изискванията за провеждане на обществени поръчки за доставка на облекла в готов вид и т.н. По същите причини и също толкова често, предоставеното облекло е неизползваемо за целите за които е осигурено, а процедурите по осигуряването му създават основателни съмнения за прилагане на корупционни практики. Поради подобни несъвместимости и практически затруднения при прилагането на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, вече съществува и повече от 8 години се прилага успешно алтернативно нормативно решение по отношение на определена категория работещи по трудово правоотношение, а именно педагогическите специалисти и някои административни длъжности в образователните институции, които ежегодно получават средства за представително облекло, по ред и при условия определени с наредба, издадена от министъра на образованието и науката. Този механизъм доказа своята приложимост и ефективност, поради което няма пречка същия да не бъде приложен и по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация.

3. Предлагаме в чл.142 от Кодекса на труда да се формулира ясно и императивно ограничение на правомощието на работодателя да установява и прилага сумирано отчитане на работното време, като същото стане приложимо само в конкретни икономически сектори и при определени и ясно дефинирани условия за това, като по този начин ще се препятства все по-често констатираната практика по прилагане на СИРВ в администрацията и други сфери, при които не е налице непрекъсваем процес на работа, изискващ особена организация на труда и неговото времево отчитане. Това би отговорило и на очакванията ни за преустановяване на дългогодишното несъответствие на националното ни законодателство с принципите и правилата, заложени в Конвенция No 1 на МОТ относно работното време (индустрия), както и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.