САС “ПОДКРЕПА” ВЪЗРАЗЯВА СРЕЩУ ПРОЕКТ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

ДО
ДИРЕКТОРА НА
ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

ДО
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Копие:
ДО
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА
КТ „ПОДКРЕПА”

ОТНОСНО: Проект на ПМС за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на културата

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

На 12.03.2023 г. в Портала за обществени консултации към Министерски съвет е публикуван проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на културата /МК/, приет с Постановление № 266 на Министерския съвет от 2017 г. (Обн. ДВ. бр. 98 от 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 80 от 2019 г., бр. 70 от 2020 г., бр. 41 от 2021 г., бр. 76 от 2022 г. и бр. 81 от 2023 г.)

Съгласно чл. 46а, ал. 3 от Закона за държавния служител, „Всички проекти на нормативни актове, свързани със служебните правоотношения, се съгласуват със синдикалните организации на държавните служители“. Представеният на общественото внимание проект на акт на МС за промени в Устройствения правилник на МК не е подложен на обсъждане, а още по-малко на съгласуване, със Синдиката на административните служители „Подкрепа“ при Министерство на културата.

Проектът и представените чрез нето намерения за промени в структурата и числеността на дирекциите в администрацията на МК не са обсъждани със синдикатите и във връзка с разпоредбите на чл. 7 от действащото Споразумение № 61-00-16/30.11.2023 г. по въпросите на служебните и осигурителните отношения в системата на МК.

Независимо от горните съществени процедурни отклонения, Синдикат на административните служители „ПОДКРЕПА“, в интерес на своите членове в МК, както и в интерес на всички заинтересовани,

изразява следното СТАНОВИЩЕ:

Общата ни оценка е, че предложените функционални и структурни промени, предвидени в проекта на ПМС за изменение и допълнение на Устройствения правилник на МК са неаргументирани и необосновани. В проекта липсват ясно дефинирани проблеми, които да налагат предложените изменения в структурата и функционалното разпределение на дейностите, аргументите и мотивите за голяма част от предложените промени са най-общо формулирани и поради това, необосновани.

Съображенията за горното са следните:

  1. По отношение на предложенията за Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ /СИХО/:

Дирекция „СИХО“ е част от специализираната администрация на МК и осъществява функции, свързани с методическо подпомагане на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства и на училищата по изкуствата и културата – 74 на брой държавни културни институти (ДКИ) от общо 103 в системата на МК. Посочените държавни културни институти са с различен профил – опери, филхармонии, симфониети, театри, продуцентски центрове и училища по изкуствата и по културата. Съгласно действащия устройствен правилник на МК дирекцията осъществява и координация с ИА „Национален филмов център“ (ИА НФЦ).

Със заложените в §19 относно чл. 27, ал. 1 от УПМК допълнения се създават нови функции за дирекцията, свързани с подпомагане на министъра при осъществяване на правомощия по Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (ППЗФИ), други въпроси, свързани с дейността на ИА НФЦ, дейността на Национален фонд „Култура“ (НФК) и Национален дарителски фонд „13 века България“ (последният е посочен само в проекта на доклад).

Въвеждането на нови функции ще доведе до следните отрицателни ефекти:

  • Предвидените функции, свързани с подпомагане на министъра на културата не са конкретни и по този начин – неясни за изпълнение. Не е ясно точно в какво ще се състои дейността по подпомагане на министъра при положение, че ИА „НФЦ“ и НФК функционират като самостоятелни юридически лица и администрации и в техните функции е заложено именно подпомагане на министъра на културата при изпълнение на неговите политики.
  • Така общо формулирани функциите ще затруднят дейността на дирекцията, тъй като

няма да бъде ясно, коя задача следва да бъде изпълнена от съответната самостоятелна администрация и коя от дирекция СИХО като част от специализираната администрация на МК.

  • Функциите на „Изпълнителна агенция“ са регламентирани в Закона за администрацията (ЗА) – чл. 54 от ЗА, откъдето е видно, че тя се създава с цел административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряване на органа на държавна власт. В този смисъл, отново обръщаме внимание, че функциите по подпомагане, които се възлагат на Дирекция „СИХО“, така както са разписани, са неясни и неприложими, като в същото време се дублират с целите и задачите на нарочно създадени за целта административни структури.
  • ИА „НФЦ“ и НФК, чрез собствения си административен и експертен капацитет, в пълна степен могат да подпомагат функциите на министъра на културата при изпълнението на политиките в областта на филмовото изкуство и дейността му свързана с финансово подпомагане на творческия сектор, културните индустрии и културното наследство.
  • Отделно от посоченото, не е ясно защо в проекта на доклад се съдържа информация за Национален дарителски фонд „13 века България“, тематично обвързана с ИА НФЦ и НФК.
  • Филмовото изкуство като аудиовизуално изкуство е самостоятелно по рода си и не може механично да бъде отнасяно/присъединявано към която и да е функция на специализираната администрация, още повече предвид обстоятелството, че е създадена отделна администрация, осъществяваща функции, свързани със създаване, разпространение, подпомагане и др. на това изкуство.
  • Като изхождаме от посоченото, а и с оглед на осъществяваните при действащия УП на МК функции посочваме, че не е налице необходимото кадрово и експертно обезпечаване на дирекцията за изпълнение на предвидените нови функции нито към настоящия момент, нито в случай на допълването на функционалната ѝ характеристика, както предвижда проекта на ПМС. Допълнителните функции изискват кадрово осигуряване на дирекцията с експерт, компетентен в областта на филмовата индустрия. В тази насока би могло да се обмисли за увеличаване на функциите на ИА „НФЦ“ и НФК, а не за разширяване на функциите на дейността на Дирекция „СИХО“.
  • В Дирекция СИХО са концентрирани като форма на организация и няколко други дейности, които като изпълнение изискват сериозен времеви и експертен потенциал и следва да се извършват с участието и на другите специализирани дирекции. Това са:
  • Културният календар съгласно чл. 27, ал. 1, т. 24 от УПМК, който се обобщава само от дирекция „СИХО“;
  • процедурите по награждаване, които се организират и изпълняват самостоятелно от дирекция „СИХО“, отново без участието на другите специализирани дирекции;
  • дирекцията администрира изцяло Регистъра на културните организации по чл. 14, Регистъра на меценатите, регистъра на организациите, подпомагащи културата и разглеждането на предложения за погребение на изтъкнати дейци на културата и изкуството в Алеята на творците на Централните софийски гробища;
  • техническото обслужване, взаимодействие, координация и водене на кореспонденцията по въпроси, свързани с Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество, също се осъществява изцяло от дирекцията.
  • Като се има предвид големият брой културни институти, за които дирекцията методически отговаря, към нейните функции, чрез актове на министъра са придадени допълнителни ангажименти и задължения, които са неприсъщи за дирекцията. Това са дейности, свързани с организацията, изготвяне на гражданските договори, подготовката, участието и провеждането на конкурсите за директори на държавните културни институти (ДКИ) (Заповед № РД09-1301/15.11.2022 г.). Посочените дейности до 2022 г. са изпълнявани от дирекция АОЧР.
  • Считаме, че е необходимо да се реорганизират дейностите с воденето на:
  • Културния календар;
  • Процедурите по награждаване по Закона за ордените и медалите, Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията и Наредба № 2 от 11.04.2007 г. за награждаването на български културни дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на културата, в която е регламентирано награждаването с наградата „Златен век“ и др.
  • Дирекция СИХО организира ежегодно награждаването по повод 24 май и 1 ноември, както и инцидентни предложения за награждаване.

В областта на художественото образование предлагаме следните конкретни промени:

  • В чл. 27, ал. 1, т. 19 от УПМК изразът „и теми“ следва да се заличи. Мотивите

за това са свързани с действащите текстове на учебно-изпитните програми по Наредба № 2 от 2016 г. за приемане и преместване в училищата по изкуствата, които предвиждат темите да се подготвят в самите училища, а не от Министерството на културата.

  • В чл. 27, ал. 1, т. 20 от изразът „дипломи и свидетелства за завършено средно

образование и за квалификация в областта на изкуствата и културата, както и“ следва да се заличи. Цитираната услуга не се предлага, предоставянето й е отменено със заповед на министъра на културата, след което е заличена в Регистъра на административните услуги. Мотивите за това са свързани с настъпилите промени в нормативната уредба в областта на образованието и науката, съгласно които заверките на всички дипломи и свидетелства се извършват в НАЦИД, независимо от вида на училището и на вида квалификация.

  • В чл. 27, ал. 1 от УПМК следва да се заличи т. 22 . Мотивите за това са свързани

със съществуващата, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, Национална информационна система за предучилищното и училищното образование /НЕИСПУО/, която се администрира изцяло от МОН. Данните в нея се подават от училищата и се съхраняват и обработват от Центъра за информационно осигуряване на образованието /ЦИОО/. Министерството на културата не води, не поддържа и не съхранява цитираната база данни.

Във връзка с горното, възразяваме с така предложеното увеличаване на функционалните характеристики на дирекция СИХО, заложени в §19 от проекта на Постановление на МС за приемане на Устройствен правилник на МК. Дори при сега действащия УП на МК, функционалните задължения и отговорности на дирекцията изискват увеличение на щатната численост минимум с 2 щатни бройки, т.е. от 11 на 13 щ. бр. Необходимо е структуриране на дирекцията в два отдела с началници на отдели. Реорганизация на дейностите, свързани с Културния календар, процедурите по награждаване, Регистъра на културните организации, така че във функционално отношение да бъдат ангажирани и останалите дирекции. Считаме, че е недопустимо дирекцията да осъществява сама функциите по провеждане и организация на конкурсите за длъжността „директор“ на 74 ДКИ.

В методическо отношение дирекцията подпомага министъра на културата в широк спектър на дейности по прилагане на няколко закона едновременно – ЗЗРК, Закона за училищното и предучилищното образование, Закона за закрила на детето, Закона за ордените и медалите, Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, Закона за меценатството, координира и участва в дейности по прилагане ЗФИ и ППЗФИ.

  1. По отношение на предложенията за създаване на новосформирана дирекция „Управление на собствеността и обществени поръчки“ (УСОП):

С Проекта на ПМС за изменение и допълнение на Устройствения правилник на МК, §8 се създава новосформирана дирекция „Управление на собствеността и обществени поръчки“ с численост 8 щатни бройки, тоест предвижда се намаляване на общия сбор от числеността на двете съществуващи дирекции с две щатни бройки. Като мотиви за обединяване на дирекции УС и ОП се посочват оптимизиране на процеси и подобряване на резултатност, а противно на горното се възлагат и редица нови задачи и функции, различни от вменените на двете дирекции до момента, и нелогично – числеността на новосформираната дирекция се намалява, което неминуемо ще доведе до резултат обратен на заложения в доклада към проекта на ПМС, т.е. вместо подобряване на резултатността и оптимизиране на процесите, ще се стигне до тяхното затрудняване и дори блокиране на работата на дирекцията, поради липса на административен капацитет за извършването й. Заложеното в §8 от проекта на постановление противоречи на заявената в него цел за подобряване разпределението на работата в дирекция УСОП. На практика с концентрирането на редица функции от различно естество в една дирекция без възможност за създаване на сектори и отдели /поради ниската й численост/, без възможност за диференциране на работата, с неясно разпределение на различните функции и компетентности между служители на еднаква длъжност, се постига точно обратен резултат.

Дирекция УС с обща численост от 6 щатни бройки и към настоящия момент функционира с числен състав на границите на възможния минимум. На дирекцията са възложени функции, свързани с управление, анализиране и документиране на държавната собственост, предоставена на Министерство на културата, на държавни културни институти и второстепенни разпоредители с бюджет /ВРБ/ към бюджета на МК /общо 103 на брой/, планиране, разпределяне, мониторинг по разходването на средства за капиталови разходи на МК и ВРБ към МК. Не се отчита обстоятелството, че към настоящия момент с предоставени права за управление на МК са над 170 недвижими имоти и археологически недвижими културни ценности /АНКЦ/, като броят на последните актувани такива непрекъснато расте, предвид нормативни разпоредби, съгласно които министърът на културата упражнява право на собственост върху АНКЦ, а техният брой в страната е десетки хиляди. Голяма част от тези недвижими културни ценности се предоставят безвъзмездно за управление на общини по реда на ЗКН, като тежестта по актуването, изготвянето на правни становища, комплектуването на документация, придвижването и изпълнението на тези процедури, се извършва именно от Дирекция УС, защото се касае за актувани имоти с предоставени права за управление на МК, без да се отчита спецификата им – археологически резервати и АНКЦ, които се управляват при условия и по ред определени в специалния ЗКН, въпреки това дейности по тяхното стопанисване, поддържане, реконструкция и др. се вменяват и изпълняват от Дирекция УС.

Концентрирането в една дирекция на цялата дейност по управление на имоти, предоставени на МК, осъществяване на контрол върху изпълнението на проекти, строителство, ремонти, изготвяне на технически задания и технически спецификации по ЗОП, планиране, организиране, провеждане на процедури по обществени поръчки, изготвянето на документацията и договорите за възлагане на обществени поръчки, контрола на сключените договори, провеждане на процедури по Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията, Закона за обществените поръчки, Закона за културното наследство и др. създава опасност от конфликт на интереси.

Сливането в една дирекция едновременно на функции по изпълнение и контрол противоречи на основния принцип, залегнал в Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, а именно разделяне на отговорностите по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на контрол.

На основание чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за администрацията, чл. 7 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, предвид големия брой на недвижими имоти с предоставени права за управление на МК и нуждата от извършване на разнородни дейности по тяхното управление /правни, технически, организационни/, както и недостатъчният и към момента брой на служителите в дирекция УС, възразяваме срещу §8 и намаляването на общата численост на Д „УС“ и Д „ОП“ от 10 щатни бройки към момента на 8 щатни бройки в предложената нова Дирекция „УСОП“.

– Съгласно чл. 21, т. 11. Дирекция „УСОП“ следва да организира провеждането на процедури за отдаване под наем на недвижими имоти, които са държавна собственост. Предлагаме след текста „държавна собственост“ да се добави текст „с предоставени права за управление на Министерство на културата“ с мотив текста на същия чл. 21, т. 1 от проекта на ПМС, съгласно който Дирекция УСОП подпомага министъра на културата при управлението на държавната собственост, организира и отговаря за правилното, законосъобразното и ефективното ползване и управление на недвижимите имоти, които са предоставени на Министерството, тоест предложената добавка представлява прецизиране на текста в съответствие с предходния;

– В чл. 21, т. 17. се вменява като задължение на Дирекция „УСОП“ да дава становища по искания на търговски дружества, в които министърът упражнява правата на държавата: за разпоредителни сделки с дълготрайни активи; за отдаване под наем на недвижими имоти; за учредяване на залог и/или ипотека върху дълготрайни материални активи; както и по въпроси, свързани с притежаваните от тях движими вещи и недвижими имоти;

Считаме, че горния текст на чл. 21, т. 17 трябва изцяло да отпадне, защото Дирекция УСОП би следвало да отговаря за правилното управление и стопанисване на недвижимата собственост, предоставена на министерството, а търговските дружества, в които министърът упражнява правата на държавата, са самостоятелни юридически лица, които от своя страна си имат органи на управление и контрол, следователно вземането на решения по въпроси свързани с притежаваните от търговските дружества движими вещи и недвижими имоти са изцяло от компетентността на техните органи на управление. Съгласно чл. 18 от Закона за публичните предприятия органът, упражняващ правата на държавата, не се намесва в управлението или в текущата оперативна дейност на публичното предприятие и спазва правата му по отношение на упражняването на всички права на собственост в съответните дъщерни дружества. С този проект на текст се прехвърлят задължения, касаещи търговски дружества, в които министърът упражнява правата на държавата и които са разписани във функционалната компетентност на една дирекция от МК /Д „Правнонормативна дейност и публични предприятия“/, към почти всички останали дирекции в МК, без за целта да се обезпечи дейността им с допълнителен кадрови потенциал със специфичните познания в областта.

– В чл. 21, т. 19 се вменява като задължение на Дирекция „УСОП“ да изготвя проекти на документи за съгласие при намеси върху имоти, с предоставени права за управление на министерството, във всички случаи, когато такова се изисква на основание предвидено в закон, подзаконов или административен акт или във връзка с подадено заявление от физическо или юридическо лице, като в случай, че имотът е недвижима културна ценност, след становище на специализираната дирекция и Националния институт за недвижимо културно наследство;

Дирекция „УС“ е част от общата администрация на МК и като такава не е компетентна да дава становища относно съгласие при намеси върху имоти, с предоставени права за управление на министерството, във всички случаи, когато такова се изисква на основание предвидено в закон, подзаконов или административен акт или във връзка с подадено заявление от физическо или юридическо лице, включително и когато имотите представляват недвижими културни ценности. Основанията за разписване на това задължение са формулирани много общо. С проекта за промени в УП на МК се създава специализирана дирекция „Недвижимо културно наследство“, която подпомага министъра при осъществяването на предвидените в ЗКН и в други нормативни актове ръководни, регистрационни, разрешителни и съгласувателни функции в сферата на недвижимото културно наследство. Създава се реална опасност от дублиране на функции между Дирекция УС, която е част от общата администрация и Дирекция НКН – част от специализираната администрация, когато се касае за имоти на МК, представляващи културни ценности.

На основание чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Закона за администрацията считамe, че горният текст на чл. 21, т. 17 трябва изцяло да отпадне, защото е много общ или ако остане за Дирекция УС да се ограничи само по отношение на имоти с предоставени права за управление на МК, които не представляват недвижими културни ценности.

– В чл. 21, т. 20 се вменява като задължение на Дирекция УСОП да осъществява взаимодействието с останалите дирекции в министерството във връзка с изпълняваните от дирекцията функции.

Считамe, че горният текст на чл. 21, т. 20 трябва изцяло да отпадне, защото е много общ и може да бъде вменен като задължение на всяко едно от административните звена на МК, а ако текста се запази и фигурира, то такъв следва да бъде предвиден или за всички дирекции или за никоя от тях.

– В чл. 21, т. 21. се вменява като задължение на Дирекция УСОП да организира и осигурява почистването, както и да отговаря за санитарно-хигиенните условия в административната сграда/и на министерството и прилежащите му терени, както и извършването на текущата поддръжка;

Горното задължение се прехвърля от Дирекция „Административно-обслужване и човешки ресурси“, която до момента фактически е изпълнявала тези дейности, към Дирекция УСОП, без да се отчита факта, че служителят в министерството, изпълняващ длъжността домакин и материално-отговорно лице, в чиято функционална компетентност е дейността по снабдяване, ползване, съхранение, поддръжка на стоково-материалните ценности, остава в щатната численост на Дирекция АОЧР, която до този момент организира и осъществява дейността по почистването и поддръжката на сградата на министерството и снабдяването с необходимите консумативи за това.

Считамe, че горното задължение следва да остане във функционалната компетентност на Дирекция АОЧР, която отговаря до момента за тези дейности, доколкото обезпечаването на дейностите по поддръжка са свързани с финансиране и закупуване на консумативи, което се извършва от служителя – домакин и отговорник по транспорта, който е и материално-отговорно лице и е част от Дирекция АОЧР.

По отношение на измененията касаещи обществените поръчки:

Проекта на постановление в частта за промяна на чл. 17, т. 4 и т. 6 е в грубо нарушение на чл. 245 от ЗОП.

Съгласно чл. 245, ал. 1 от него – Публичните възложители изграждат вътрешно специализирано звено като част от администрацията, отговорно за управление на цикъла на обществените поръчки, ако са налице едновременно следните условия:

1. годишният бюджет, включително средствата, предоставени по линия на различни фондове и програми на Европейския съюз, е на стойност над 20 млн. лв.;

2. средногодишният брой проведени процедури за възлагане на обществените поръчки през предходните три години надвишава 20.

Съгласно ал. 2 – Числеността и съставът на звеното по ал. 1 се определят в зависимост от обема и сложността на управляваните обществени поръчки.

Министерство на културата е с годишен бюджет, включително средствата, предоставени по линия на различни фондове и програми на Европейския съюз, на стойност над 20 млн. лв., като средногодишният брой проведени процедури за възлагане на обществените поръчки през предходните три години надвишава 20.

Предвид гореизложеното и в пълно съответствие с чл. 245 от ЗОП, към настоящия момент в Министерство на културата функционира Дирекция „Обществени поръчки“ именно като вътрешно специализирано звено – част от администрацията, отговорно за управление на цикъла на обществените поръчки.

Предложения проект за изменение на Устройствения правилник на Министерство на културата цели сливане на дирекция ОП с дирекция УС в една обща дирекция УСОП, в абсолютно несъответствие с чл. 245 от ЗОП, тъй като проектираното звено УСОП не е вътрешно специализирано звено като част от администрацията, отговорно за управление на цикъла на обществените поръчки, а включва и други дейности – управление на държавната собственост, недвижими имоти и др.

Премахването на Дирекция ОП чрез сливането ѝ с Дирекция УС под наименованието Дирекция УСОП е и в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за администрацията.

Освен гореизложеното, планирането на обществени поръчки, възлагането им и контрола по изпълнение на договори за възлагане на обществени поръчки в една дирекция (проектираната УСОП) ще наруши принципите на разделянето на отговорностите по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на контрол, оценката и управлението на рисковете и осигуряването на условия за законосъобразно и целесъобразно управление във връзка с планирането, управлението и отчитането на публичните средства с оглед постигане на целите на организацията; заложени в чл. 7 от Закона за финансовото управление и контрол на публичния сектор.

Предвид гореизложеното и в съответствие с чл. 245 от ЗОП, в Министерство на културата съществува и следва да продължи съществуването на вътрешно специализирано звено като част от администрацията, отговорно за управление на цикъла на обществените поръчки, а именно Дирекция „Обществени поръчки“, като не следва същата да преустанови съществуването си и нейните функции да преминат в новопроектираната Дирекция УСОП.

Извън гореизложеното, теоретично (алтернативно) изразяваме становище по Приложението към чл. 10, ал. 3 , което се изменя така:

Обща администрация: дирекция „Управление на собствеността и обществени поръчки“ – 8 души. Мотиви: Към момента Дирекция УС е с щат 6 души, а Дирекция ОП е с щат от 4 души (1 директор и 3 главни юрисконсулти). С проекта на постановление се планира сливане на двете дирекции под наименованието Дирекция „Управление на собствеността и обществени поръчки“ с намалена обща численост на щата, като не става ясно от проекта на постановление сегашната численост на юрисконсултите от Дирекция ОП (3 броя) запазва ли се или се намалява на 2 юрисконсулти по обществени поръчки в проектираната нова Дирекция УСОП. В случай, че се намалява числеността на главните юрисконсулти, ангажирани до момента с обществени поръчки в проектираната нова дирекцията, същото е изцяло необосновано, предвид обстоятелството, че за предходните 3 години са проведени обществени поръчки за над 20 млн. лв. без ДДС, като броят им расте, поради което е логично и обосновано броят на щатните бройки да не се намалява. Намаляването на щатните бройки за главни юрисконсулти ще затрудни дейността по планиране и провеждане на обществени поръчки в министерството, като при непредвидени обстоятелства в човешкия живот като отпуск, болест, напускане, необходимост от повишаване на квалификацията и др. не държи сметка как ще се изпълняват дейностите по планиране и възлагане на обществени поръчки в Министерство на културата от един главен юрисконсулт.

  1. По отношение на предложението за премахване на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ и създаването на Дирекция „Недвижимо културно наследство“ и Дирекция „Културно наследство, библиотечно и читалищно дело“, която да обедини сегашните отдели „Музеи, галерии и визуални изкуства“ с отдел „Регионални дейности“ с по-малък брой експерти и с повече функции, съгласно заложеното в §16 и §17 от проекта на ПМС:

Предложените структурни промени в областта на културното наследство показват липсата на задълбочен анализ и недостатъчно познаване на спецификата на дейностите, което не само няма да доведе до разрешаване на констатираните проблеми, но и ще създаде редица нови. Основният мотив за промените, посочен в Частичната предварителна оценка на въздействието и придружаващия Доклад е „реорганизация на функции и задължения, които до настоящия момент чисто механично, без вътрешно-институционална логика и тематична обусловеност са били позиционирани в една дирекция или са били разделяни в отделни дирекции при наличие на свързаност“. Посочените аргументи са категорично повърхностни и необосновани. Предложените промени в действителност са точно толкова „механични“, колкото се твърди, че са налице в сегашната структура. По същество структурните промени в Министерство на културата, реализирани през последните 15 години се обуславят най-често от желанието за обединяване или разделяне на звена и работещите в тях служители основно с цел освобождаване на част от съществуващите служители и назначаването на други. Във всички мотиви на тези промени е заложена някаква свързаност, тематична близост и т.н., но по същество тези промени водят до сътресения и необходимост от време за административна пренастройка на работата, при което за съжаление не постигат подобряване или оптимизиране на дейността.

  • По отношение идеята за създаване на дирекция „Недвижимо културно наследство“:

Заложената численост за новата дирекция „Недвижимо културно наследство“ от 13 броя и ще бъде крайно недостатъчна, предвид приетия с Решение № 183 от 18 март 2024 г. на Министерски съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, в който е предвидено съгласувателната процедура по чл. 84 да стане едностепенна, като становищата вече няма да се изготвят първо от НИНКН, където има капацитет и се съхранява Националният документален архив, а само от тази нова дирекция при много по-малко експерти и при двойно съкратени срокове. В същия проект на закон са заложени редица други изменения, като въвеждането на изцяло нова категория „регионално значение“ и др., които ще доведат до невъзможност да се спазват сроковете от Министерство на културата и изпълняват ангажиментите, свързани с опазване на недвижимото културно наследство. Не е ясно от къде ще бъдат осигурени подготвени експерти с опит, които да отговарят за съгласуването на инвестиционните намерения по обекти със статут на недвижими културни ценности или намиращи се на територия на групови недвижими културни ценности при положение, че при провежданите два конкурса за началник на отдел „Недвижимо културно наследство“ са се явили общо 3-ма души, които не са набрали необходимия брой точки за класиране.

Ясно се вижда, че новата дирекция не е предложена в резултат на анализ на дейността по същество, а на механичното прехвърляне на дейности от сега съществуващата дирекция към нова, тъй като продължава тенденцията да се пренебрегват основни направления в недвижимото културно наследство, а именно – археологическото културно наследство и производствата по предоставяне на статут на недвижими културни ценности и определяне на режими за опазване, насочвайки експертния капацитет основно към извършване на съгласувателната процедура по чл. 84 от ЗКН.

Осигуряването на минимум 6 допълнителни бройки за дирекцията, която отговаря за „Недвижимо културно наследство“ наистина е належащо, но не и за сметка на съкращаване на служители от отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“ или от други дирекции в Министерство на културата и в никакъв случай не при добавянето на нови задължения и функции, които ще доведат до напускането на изградени експерти, които не виждат перспектива за подобряване на натовареността и преодоляване на огромния работен стрес, на който са подложени.

  • По отношение на дирекция „Културно наследство, библиотечно и читалищно дело“, която да обедини сегашните отдели „Музеи, галерии и визуални изкуства“ с отдел „Регионални дейности“:

Със заложените в §16 съществуващи и допълнителни функции за новата дирекция „Културно наследство, библиотечно и читалищно дело“, но с по-малка численост на служителите се констатира видима слабост на изготвения проект, липсата на конкретни и задълбочени мотиви на предложението за обединяване на функционално коренно различни по своя характер дейности и сектори.

Нито „вътрешно-институционална логика“, нито „тематична обусловеност“ може да се намери по отношение на обединяването на визуалните изкуства с любителското творчество, а сектора на музеите и художествените галерии с тези на читалища, библиотеки, книгоиздаване и книгоразпространение.

В задълженията са включени и нови функции, които изобщо не са обезпечени с експерти, като: „координира планирането и изпълнението на националните стратегии, програми и планове в областта на демографската политика, образование, интеграция на етническите малцинства и други“, добавени са ангажименти по отношение на дейността на Националния дарителски фонд „13 века България“, Регионалния център за нематериално културно наследство и бизнес програмите на публичните предприятия, както и организацията на работата на всички обществено-експертни съвети по Закона за закрила и развитие на културата, обобщаване предложенията на дирекциите и изготвяне на Национален културен календар и предложения за неговото изменение. Нормативните задължения на институциите и предмета на тяхната дейност, коренно се различават една от друга и обединяването им в едно структурно звено е абсолютно несвойствено и би довело да размиване на основните дейности и отговорности на всяка една от тях.

Ако от страна на ръководството на Министерството и обществото наистина имат желание да се създадат условия за съвременно обновяване, модернизация и дългосрочно развитие на българските музеи и художествени галерии, необходимо е на първо място да има диалог, да се изготви цялостен задълбочен анализ на проблемите и трудностите, пред които са изправени тези културни институти, чиято основна дейност, съгласно чл. 35 от Закона за културното наследство е именно „опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности“. Обединяването на 7 различни сектора в една дирекция с щатна численост от 13 души и с огромен брой функции, наистина ще бъде механично, без вътрешно-институционална или друга логика и няма да доведе до ефективност и ефикасност или подобряване на дейността на администрацията. Подобна структура няма аналог в нито една от държавите-членки на Европейския съюз, а още по-малко в страни с богато културно наследство, каквато е България. Методическата и експертната работа в областта на движимото и недвижимото културно наследство изисква познаване на нуждите на културните институти и работещите в тази сфера професионалисти, интересите на посетителите и обществото, което предполага специалистите от дирекцията, която отговаря за опазване и представяне на културното наследство да има преки наблюдения на място, за да бъдат максимално полезни за запазване на нашата идентичност и представянето на качествен културен, научен и образователен продукт. Понастоящем на експертите не им е даден шанс да стигнат до пълноценно разработване на политики и стратегически документи, да бъдат по-полезни на заинтересованите страни, защото дейността им е сведена основно до актуализирането на правила, обявяването на конкурси за финансиране на проекти, участие в комисии, изготвяне на договори и становища по постъпили преписки и отчети.

Нещо повече, именно доброто пряко сътрудничество, в рамките на една дирекция между експертите в областта на движимото и недвижимото културно наследство от двата отдела спомага за изпълнение на възлаганите задачи. В оперативен порядък, в рамките на дирекцията се преодоляват възникнали проблеми по отношение на логически обвързаните дейности (като например съгласуване по чл. 84 от ЗКН на проекти на музеи и галерии за дейности по консервация и реставрация на музейни обекти, повечето от които със статут на недвижими културни ценности, инвестиционни намеси в археологически обекти и археологически резервати, за които се грижат именно музеи; програми за целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания, за които кандидатстват основно музеи, съгласуването на заданията за проектите на музейни сгради, постоянните експозиции на музеите и др.).

Ако приемем, че двата дяла на културното наследство са обединени механично в една дирекция, то тогава и в основата на специализирания Закон за културното наследство следва да търсим принципите на механиката, а не заложения още в чл. 2 принцип, че „културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност“.

Прегледът на предложения проект, в контекста на представената обосновка, за съжаление изглежда като неумело съшит сценарий за постигане на различни от представените привидно аргументирани цели. Проблемите при функциониране на дирекцията могат да бъдат решени в полза на обществото единствено с осигуряване на подходяща работна среда, доверие, диалог и допълнителна щатна численост за експерти, които да имат ангажименти към обекти на световното културно наследство и включени в Индикативната листа, към развитие на археологията, консервацията, музеологията и визуалните изкуства, а не чрез механични „спасителни“ мерки, генерирани от субективни или моментни виждания.

Сегашната Дирекция КНМИИ съвместява изключително широк спектър от функции и процедури, които са придружени с огромен обем от постъпваща документация. Отговаря за изпълнението на най-много на брой функции (42 броя) от сегашния Устройствен правилник на министерството. Дирекцията осъществява координация с НИНКН, ЦПА – Созопол, БНФ и КЦ „Двореца“ – Балчик, оказва методическа и експертна помощ на: 186 национални, регионални и общински музеи и художествени галерии, всички общини, обществените колекции, на юридически и физически лица по въпроси, свързани с опазването и представянето на движими (над 7.8 млн.) и недвижими културни ценности (над 40 хил.). Специализираната дейност включва прилагането на Закон за културното наследство, Закон за закрила и развитие на културата, Закон за подземните богатства, Закон за концесиите, Закон за устройство на територията, Закон за устройството на черноморското крайбрежие, Закон за марките и географските означения и др., 23 броя наредби, 2 броя правилници, 23 броя вътрешни правила, 8 броя статути, 1 класификатор.

До момента служителите на дирекция КНМИИ са организирали и провели 3 конкурса за участието на Република България  във Венецианското биенале по изкуство и 1 конкурс за изданието за архитектура. Съвместяването на основните дейности с тези по организацията на национални участия и изложби, неминуемо води до високо ниво на стрес, забавяне на преписки и др. проблеми.  Дирекцията не разполага с достатъчен кадрови капацитет да обезпечи своевременното провеждане на регулираните ежегодни участия във Венецианското биенале, което е от изключително важно значение за популяризиране на българското изкуство и архитектура на световната сцена.

Като цяло предвидените „механични“ структурни промени и реализацията на бъдещи, основани на същия принцип, няма да доведат до разрешаване на основния административен проблем на Министерство на културата – крайно недостатъчна численост на персонала (в общата и в специализираната администрация), съпътстващото текучество (обусловено от ниски възнаграждения от години и огромен обем работа) и липса на технологични решения, които да улеснят дейността на експертите. Същевременно приетият през 2009 г. Закон за културното наследство, неговите изменения и допълнения, промените в Закона за закрила и развитие на културата и всички други нормативни актове, действащи в областта на държавната администрация увеличават функциите и задачите на служителите, без това да води до намиране на възможност за увеличение на числеността. Функционален анализ е извършван само в областта на недвижимото културно наследство и следва такъв да бъде направен и в останалите направления.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

  Моля, като вземете предвид всички изложени съображения, представения проект на ПМС за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на културата ДА НЕ СЕ ПРИЕМА, особено в частта, касаеща структурните и функционални промени в министерството. Промените на структурата и функционалните характеристики на отделни административни звена се нуждаят от внимателен, прецизен и задълбочен предварителен анализ, включително функционален такъв, който обективно и аргументирано да отчита реалните проблеми и потребности.

Синдикат на административните служители „Подкрепа“ декларира, че в зависимост от това дали ще бъдат предприети действия по приемането на предложения проект и отчитането на изложеното в настоящото становище, ще вземе допълнително решение дали да оспорва законосъобразността на приемането на акта във връзка с допуснатите процедурни пропуски по неговото съгласуване.

София
09.04.2024 г.

С уважение,
Кремена Атанасова – Синдикат на административните служители ”Подкрепа”
Миглена Бориславова – Синдикална секция „Подкрепа“ при Министерство на културата

Може да изтеглите файла от ТУК.

Прегледана: 76
тагове: